“Gentle parenting” – Защо една прекрасна идея за възпитание, основаващa се на любов и уважение се бърка със свободия?

Автор: Стефания Москова (клиничен психолог, логопед, специалист по ранно детско развитие)

Идеята за осъзнато родителство, изпълнено с любов, грижа, емпатия и разбиране, все повече се върти в съвременното общество. Но има една тънка граница, която ако бъде премината родителят се чувства в капан на собствените си разбирания и принципи относно възпитанието на детето си. С цел да сме добри родители, да задоволяваме всички искания на детето си (само по себе си това не е нужно и не е цел на “gentle parenting”), да сме разбиращи и подкрепящи, попадаме в капан. В един момент се оказва, че детето командва вкъщи, цялото семейство се съобразява с него, нарежда програмата си според неговите желания. Това е абдикиране от родителското място. Абсолютна загуба на авторитет. Не е нужно и не води до нищо добро, нито за детето, нито за родителите. Нещата започват да ескалират и на родителите им е все по-трудно да се справят с 2-3-4 годишното им дете.

Много често този вид родителство се бърка с липса на граници или пълна толерантност, което води до липса на структура. Проблемите възникват при неправилно приложение – когато родителите не поставят ясни ограничения, не са последователни или игнорират собствените си нужди. Няма да се уморя да повтарям на моите клиенти, които търсят консултация с мен по повод проблеми с възпитанието на детето си, че поставянето на ясни, точни и категорични граници е от изключителна важност! Това е основополагащо за цялостното развитие на личността! И липсата на такива води до разрушителни неща. Родителят е този, който трябва да постави граници, а НЕ ДЕТЕТО! Родителят е този, който следва да създаде режим на детето, а не да чака то да му каже какво иска и да го насочва. Тук става дума за дневен режим, който се създава в много ранна възраст (яслена). Родителят не следва да пита детето си за всяко нещо, възрастният индивид би трябвало да взима решенията! Защо натоварваме децата си с отговорности, които не могат да понесат? Едно дете на 2-3-4 и повече години, поне докато не стане на 9-10 години, не може да взима решение как да се облече, например. Много често в кабинета ми идват родители, които се оплакват, че не могат да се справят с 2-3 годишните си деца в конкретни ситуации, особено сутрин, когато трябва да се обличат за ясла/градина. В какво се изразява това “Не мога да се справя”? Майката се опитва да го убеди, с мил глас, че трябва да облече дрехите, които тя е подготвила, но детето не иска, започва да вика, да пищи, да се мята по земята и накрая майката го оставя с дрехите, които то си е избрало.

На пръв поглед няма нищо трагично, това са едни дрехи, какво толкова, детето си ги харесва и затова ги иска. Не е точно така. Сега става дума за дрехи, утре ще бъде за вечерята, след това за нещо друго. И така, желанията на децата нямат край, което е напълно нормално. Но ако няма адекватен родител, който да постави ясна граница и да каже на детето си: “Разбирам, че ти харесват тези дрехи, но те не са подходящи за сезона. Приготвила съм ти два варианта, от които да си избереш, които са по-подходящи.”, детето няма да спре дотук. Така детето има избор, уважаваме желанията му, но родителят е този, който предварително е избрал дрехите и е задал рамката.

Друга причина за неуспех в прилагането на Gentle parenting (нежно родителство) е непоследователността. Ако детето не знае какво да очаква и един ден правилото се спазва, а друг ден – не, то чувства несигурност и поведението му се влошава.

Следваща причина, която може да доведе до неуспех е прекалено многото обяснения. Знаем, че в днешно време много се говори за това как трябва да обясняваме на децата си всичко, да говорим много с тях. И това е така. НО, вместо кратки граници, родителите понякога влизат в дълги дискусии с малки деца, които още нямат способността да обработят толкова много информация, дори и на пръв поглед да са добре развити и да говорят добре. Твърде дългите обяснения изтощават родителите и детето и накрая всички са в ситуация на бърнаут. Детето започва да недоволства, а родителят се изнервя и не разбира какво не е направил както трябва. Това го кара да се чувства зле и да смята, че трябва да е още по-емпатичен.

Този тип родителство “Gentle parenting” е фокусирано върху разбирането на нуждите на детето и емпатията, но това не означава липса на правила и дисциплина. То изисква високи нива на емоционална зрялост от страна на родителя. Докато не се разбере това от родителите, ще има проблем с възпитанието, а децата ще са все по-изискващи и ще се превърнат във възрастни, които ще очакват всеки да им е длъжен, но светът не работи така. Нека не осакатяваме децата си в стремежа си да ги възпитаме по най-добрия начин.