Стандарти за развитие и учене в ранното детство:от раждането до три години VI ЧАСТ (13-18 МЕСЕЦА)

Автор: Стефания Москова (клиничен психолог, логопед, специалист по ранно детско развитие)

ОСНОВНИ ОБЛАСТИ на развитие/13-18 МЕСЕЦА

1. Здраве, физическо и двигателно развитие

• Груби двигателни умения – Детето ходи самостоятелно напред, назад, встрани, но е нестабилно; повдига ръце, за да пази равновесие. В някои ситуации може да се придвижва умело и бързо чрез пълзене. Изкачва се и слиза по стълби, като пълзи или с помощ. Проявява разнообразна двигателна активност – присяда, накланя се, върти се, кляка, прекрачва невисоки препятствия. Хвърля или търкаля голяма топка с две ръце.

• Фини двигателни умения – Детето усъвършенства хващането на дребни предмети, извършва по-сложни действия – ниже, реди кули, поставя предмети един в друг. Слага и изважда играчки от кутия, прелиства страници. Държи молив и драска безразборно.

• Сензорно-двигателни умения – Детето разпознава и изразява предпочитание към различни материи, вкусове, миризми, форми, големини, мелодии и т.н. Възприема и реагира с отдръпване при сигнали за опасност от страна на възрастния, например: „Внимавай, пàри!“.

• Физическо развитие и активност – Детето увеличава телесната си маса средно с около 1000 – 1200 грама, а ръста си – с около 5 – 6 см за възрастовия период. Детето се движи почти непрекъснато – усъвършенства точността и съгласуваността на движенията.

• Хранене – Детето приема разнообразна „преходна храна“ с подходяща консистенция; привиква с вкуса на ястията, като същевременно може да продължи да суче. Научава се да дъвче, пие от чашка и опитва да се храни самостоятелно. Регулира и контролира храненето си, проявява избирателност към храните, може да се противопоставя на принудително хранене.

• Поддържане на личното здраве и хигиена – Детето се опитва да мие зъбите и ръцете си с помощ, а също и да се съблича и събува. Може да започне поставянето на детето на гърне, но постепенно, без да е насилствено за него.

2. Социално развитие. Себепознание/13-18 МЕСЕЦА

• Ранна комуникация в семейството  – Детето показва по-осъзнати жестове на привързаност към майката (грижещия се) – например дава целувка, прегръдка. Следва майката (грижещия се) вкъщи, наблюдава за реакциите ѝ в определени ситуации. Радва се и активно се включва в съвместни действия и игри с майката (грижещия се), в които има редуване и последователност на участието. Изследва средата, особено нови и непознати места, със съдействието на майката. При нужда търси помощ и подкрепа от майката (грижещия се). Разбира преднамереността на някои обичайни действия на другите – намеренията, целите им.

• Взаимодействие с връстници и други деца – Взаимодейства с други деца – наблюдава ги, участва в прости паралелни игри с тях. Демонстрира ранни прояви на емпатия и симпатия към други деца. Приема намесата на възрастните при разрешаване на спорове за играчки.

• Овладяване на правила и норми –  Детето следи възрастните, за да се ориентира как да постъпи в нова ситуация. Формира първоначални представи за добро и лошо. Спазва определени изисквания на възрастния към него – започва да съобразява действията си с някои указания и забрани (например: „Не пипай!“), а понякога във всекидневни ситуации дори и без непосредствена инструкция от възрастен.

• Познание за себе си. Себеоценяване. Развиване на самостоятелност – Детето разпознава образа си в огледало и реагира оживено, когато забележи изненадваща промяна в него. Разбира разликата между своя образ в огледалото и образите на други хора. Знае и посочва части на своето тяло, когато го питат. Започва да разграничава своите вещи и тези на другите. Разочарова се, ако не успее да постигне желаната от него цел. Прави опити за осъществяване на движения и действия, които са в границите на неговите възможности – вдига по-леките предмети, прави опити за самообслужване. Започва да показва желание за самостоятелност.

3. Емоционално развитие/13-18 МЕСЕЦА

• Емоционален опит. Изразяване на чувства – Детето проявява диференцирани емоционални реакции в различни ситуации и събития:

• изпитва радост от насърчаване и похвала от страна на възрастен;

• изпитва страх при нетипични силни шумове и поява на някои животни;

• проявява плахост и предпазливост при проучване на непозната среда;

• реагира с раздразнение, ако му вземат играчката, с която играе, или ако някой случайно го бутне или удари без да иска;

• тъжно е, когато майката излиза от къщи.

• Познание за емоции – Детето демонстрира ранни прояви за разбиране на връзката между емоциите и действията на хората: например радост и задоволство възникват при постигане на целта. Ориентира се в отношението спрямо непознат човек и нова ситуация по реакцията на майката (грижещия се).

• Емоционална регулация – Детето се опитва активно сам. да преодолее своя страх в някои познати ситуации – избягва дразнещи въздействия. Демонстрира предпазливост при проучване на нови предмети и ситуации. Търси родителя, за да го насочи.

4. Учене, игра и активност/13-18 МЕСЕЦА

• Любопитство и интерес – Детето изследва самостоятелно или с помощ близката среда и се интересува от нови предмети и техните елементи. Предпочита да играе с ярки, движещи се и звучащи играчки и предмети, особено ако тези признаци са в комбинация. Промяната в позната среда предизвиква у детето любопитство. Разглежда с интерес картинки в книжка, като посочва познатите и се фокусира по-дълго върху непознатите картинки. Интересува се от действията на възрастните и другите деца и често им подражава, но играе само̀.

• Активно проучване на средата – Детето проявява избирателност към някои видове играчки. Прави опити да привлече вниманието на възрастния за сътрудничество в обща игра или дейност. Достига до това, което го интересува, дори и да има препятствие. Започва занимание по предложение на човека, който се грижи за него. Понякога предвижда хода на по-сложни събития и съобразява своите действия с тях.

• Постоянство и адаптация на опита – Детето често и бързо пренасочва вниманието си от един обект (играчка) на друг. Насочва вниманието си към нови дейности, извършвани от друг, и е склонно да подражава на тези, които са преднамерени или предизвикват интересен резултат.

• Игра и креативност – Детето демонстрира ново отношение към предметния свят – открива функцията и предназначението на предметите. Подражава на образци на действия с нови предмети и на поведение, които е наблюдавало. Използва различни средства, за да достигне до желан резултат (например качва се на столче, за да може да достигне играчка). Постепенно обогатява репертоара на своите игри, усложнява съдържанието им, приема ново предназначение на предмети „на уж“.

5. Познавателно развитие/13-18 МЕСЕЦА

• Внимание и памет. Разбиране на причинно-следствени връзки – Детето помни обекти и събития за по-дълго време (около два месеца). Разбира, че някои действия водят до промяна на обекти (например разбира „няма“, „пак“, „още“, „мръсно“). Разбира връзката между желания резултат и средствата за неговото постигане, включително с няколко последователни операции.

• Наивни теории за света. Знание за одушевеност-неодушевеност и физически закономерности – Детето разбира в по-голяма степен физически закономерности, свързани с движение (например, ако голям обект удари друг, той ще се премести на по-голямо разстояние). Разбира по-добре събития, свързани със закриване на обекти (знае, че не може да скрие голям обект в малък контейнер). Свързва формата с някои от основните функции на обекта.

• Познание за количество и числа – Детето разбира значението на думи обозначаващи количество (например за размера на обект – „голямо“). Ако възрастният отдели 2-3 играчки и след това ги скрие, детето продължава търсенето им, докато открие точния брой. Разбира значението на „още“ и го свързва с операция на събиране и прибавяне на елементи към наличните.

• Символни функции – Детето започва да използва обекти в различно от традиционното им приложение (например кутията като легло на кукла). Извършва „наужким“ различни действия (храни се, обажда се по телефон).

• Решаване на проблеми – Детето може да реши проблем, като използва наблюдавани преди време действия на възрастен в подобна ситуация. Решава по-сложни проблеми, което включва последователно няколко действия (отваря чекмедже, взема молив, затваря чекмеджето и носи молива на масата).

• Категории и класифициране – Детето разграничава играчки-животни от играчки коли независимо от външните прилики (като самолети от птици). Съпоставя обекти и отверстия по форма (например опитва се да постави топка в кръгъл отвор и понякога успява).

6. Езиково развитие/13-18 МЕСЕЦА

• В този период пасивният речник се обогатява със: съществителни за лица и обекти, части на тялото, играчки и т.н. (мама, тате, мечо, коте, кукла, ръка, крак, нос и др.); глаголи за познати действия (ям, пия, седя       , спя, давам, вземам, искам, пея, скачам, отивам и др.); появявт се първите прилагателни, някои местоимения и наречия (голям, хубав, добър, лош, там, това и др.).

• Детето вече разбира значението на звукоподражателните междумедия, свързани с животни, предмети или действия (бау-бау, мяу, ко-ко, пи-пи, ам-ам и др.).

• Детето разбира прости изречения: съобщителни, подбудителни, въпросителни с „къде“, „кой“, „какво“, някои изрази за притежание. Разбира прости команди като: „Донеси мечо!“, „Дай ръчичка!“, „Покажи нослето!“,

• „Виж куклата!“, „Вземи книжката!“ и т.н. Разбира прости въпроси, например: „Къде е топката?“, „Какво е това?“, „Кой е там?“ и т.н. Разбира изречения, които съобщават нещо, като: „Мама идва“, „Диди пие вода“ и т.н. Разбира изрази за притежание: някои притежателни местоимения и притежателни конструкции, например „обувките на мама“, обувките на… (името на детето), „твоите обувки“.

• Детето участва в диалог с отглеждащите го лица с ограничен брой думи, отговаря на въпроси; изпълнява прости инструкции, способно е на символна комуникация (действия “науж”).

СТРАТЕГИИ ЗА ЛИЦАТА, КОИТО СЕ ГРИЖАТ ЗА ДЕЦА/13-18 МЕСЕЦА

1. За да постигне добро физическо развитие и активност се препоръчва:

• Да продължава провеждането на гимнастика и закаляване.

• Провеждането на профилактика на заболяванията – избягване на контакт с болни от респираторни инфекции, носене на санитарна маска, когато майката/грижещият се е болен, както и провеждането на витаминопрофилактика с витамин С или детски мултивитаминни препарати в сезона на повишена заболеваемост от респираторни инфекции и грип. Да се спазва актуалният имунизационен календар, въведен за този възрастов интервал.

• Редовно проветряване и влажно почистване на стаята на детето.

• Всекидневна разходка и съвместна игра навън с детето.

• По възможност ваканция на море или планина през лятото, като първите дни се използват за адаптиране към средата, а за плаж са подходящи часовете между 9 и 11 ч.

2. За постигане на пълноценно и здравословно хранене се препоръчва:

• Да се осигури на детето петкратно хранене (възможно е и кърма), включващо допълнителна закуска – плод в 10.00 ч. сутринта.

• Да му се предлага преходна храна. В седмичното меню да се включват всички основни видове хранителни продукти – мляко и млечни произведения, месо, риба, яйца, масло и растително олио, картофи, ориз и други зърнени храни, зеленчуци и плодове, които осигуряват необходимите за възрастта на детето източници на основни хранителни вещества (белтъци, мазнини и въглехидрати).

• Да се ограничи количеството на солта и захарта в менюто на детето и се препо-ръчва употребата предимно на растителни мазнини и масло, но не и на маргарин.

• Да се разнообрази менюто; по възможност едно и също ястие да не се повтаря в рамките на две седмици.

• Храната да се поднася в естетичен вид, без насилване на детето при хранене и без настояване да приеме цялото количество.

• Детето да държи лъжичка, докато го хранят, да се опитва да се храни сам., дори и да се цапа или бави.

• Да е настанено в подходящо столче на масата заедно с възрастните.

• Да не се ползва биберон, пасирана храна, да не се прекалява с количеството на соковете (около 100 мл дневно), захарните изделия и др.

• Да се спазват кулинарните и хигиенните изисквания при приготвяне, поднасяне и съхранение на храната.

• При наднормено тегло е необходима консултация с лекар.

• Да се осигури прием на достатъчно вода и течности, които да пие от чашка.

3. За поддържане на лично здраве и хигиена се препоръчва:

• Да се мият ръцете на детето преди хранене, след ползване на гърнето и след игра навън.

• Извършване на сутрешен и вечерен тоалет на детето – преобличане, миене на ръцете, лицето и зъбите, сресване, къпане.

• Стимулиране на самостоятелността и търпеливо изчакване на детето да съблича дрешките си и да събува обувките си сам., без помощ от възрастен.

• Стимулиране на активността на детето по време на хигиенната баня, като му се показва как да изтрива с гъба някои части от тялото, назовавани от възрастния.

• Отказване от дневния памперс около 18-ия месец, за предпочитане през летния период.

• Детето да сяда на гърне преди и след ставане от сън и след основните хранения, като остава на него не повече от 5 – 7 минути. Не се очаква то веднага да се справи, може да се случи то да извърши физиологичната си нужда, след като е станало от гърнето, като това не трябва да е повод за забележки от майката/грижещия се. Похвалата е необходима, ако детето се е справило. Да не се подхожда насилствено!

• При по-рядко подмокряне по време на сън през нощта постепенно може да от- падне и нощният памперс.

• Да се учи детето да съобщава за физиологичните си нужди, не е приемливо да му се карат, ако сигнализира, след като вече се е подмокрило.

• Облеклото на детето да се състои от достатъчно свободни дрешки, които да не ограничават движенията му и да не го прегряват. Главата трябва да е защитена през топлите сезони от слънцето с лека памучна шапка.

• Детето да не поставя играчките и други предмети в устата, както и да не се храни по време на игра.

4. За стимулиране потенциала на детето и за създаване на благоприятна среда за учене и развитие се препоръчва:

• Осигуряване на подходящо пространство и играчки, които да стимулират двигателната и сензорно-двигателната активност на детето (например играчки за дърпане и бутане с ръце – особено издаващи звук (ролери), както и за възсядане и бутане с крака (конче или кола на колела).

• Стимулиране многократното повтаряне на основни движения, които детето може да усъвършенства на тази възраст: да ходи след интересна движеща се играчка или мебел, за да я вози; да ходи или лази с играчка в ръка, за да я подаде или занесе на определено място; да лази, за да се катери; да търкаля или хвърля голяма топка с две ръце и пр.

• Насочване на детето да ходи към някаква цел – „Да отидем до това дърво, до люлките“.

• Използването на детската количка за разходка да е по-ограничено, без да се задържа детето излишно дълго време в нея – това забавя двигателното му развитие.

• Да се подтиква детето да прилазва по голяма скамейка, да се изкачва в началото по наклонена, а после по вертикална стълбичка, но под контрола на майката/ грижещия се, като му се подсказва как да го прави, но без да му се помага.

• Детето да се учи да хвърля голяма топка с две ръце отдолу и да я хваща, като разстоянието между него и възрастния постепенно се увеличава.

• Да се обогатява игровата среда на детето с играчки като: разноцветни кубчета в два размера (за подреждане едно върху друго); пирамидки (ос с рингове с различна големина за нанизване); чашки или кухи кубчета (за поставяне едно в друго); кутии за отваряне и затваряне, за поставяне на предмети в тях и за изваждането им. Те развиват по-точни действия на ръцете, координацията между ръцете и очите, възприемането на цвета, формата и големината на предметите.

• Да се осигурят по възможност музикални играчки – например телефон с клавиши, който възпроизвежда мелодии, детски музикални инструменти – като ксилофон, които са особено подходящи за усъвършенстване на синхрона между зрението, слуха и ръката. Да се включва в игри с пясък и вода, с кофичка и лопатка, лодки и топки, които са изключително силен стимул за двигателното и сензорно-двигателното развитие на детето.

• Да се предлагат на детето книжки с дебели листа за прелистване.

• Да се показва и обяснява на детето как да играе с играчките според тяхното предназначение, да се разнообразяват действията с играчките. Осигуряване на време и пространство за самостоятелно изпробване на действията с тях.

• Демонстриране на действия с предмети от бита – лъжичка, купа, чаша, четка за зъби, сапун и пр. осигуряване на време и стимулиране на детето да ги използва според предназначението им, да развива сръчност за успешното им изпълнение.

• Съвместни игри, които предполагат съпоставяне на форми на обекти (къщичка, кутия с отвори, в които се слага топка, кубче и ромб и т.н.).

• Организиране на игри, в които се скриват няколко играчки, като детето се насърчава да продължи търсенето, докато не намери всички. Ако не се справя, е добре да получи помощ, за да започне играта отново и да постигне очаквания резултат.

• Да се показва и обяснява на детето как да решава проблеми от всекидневието по различен начин (например: „Тази играчка не можем да я стигнем, защото е високо, затова ще я бутнем с моливчето, за да падне, и след това ще я вземем“, „За да можем да сглобим камиончето, първо ще направим това, след това и това“ и т.н.).

• Да се стимулира детето да показва символични жестове или да използва обекти в различно от традиционното им приложение (например: „Покажи ми как се обаждаш по телефона“, „Покажи ми как копае багерът“, „Покажи ми как ядеш ябълка“ и т.н.).

• Да се обясняват намеренията за действията от майката/грижещия се, независимо дали са успешни или не (например: „Сега ще се опитам да поправя това камионче. Не успях, сега ще опитам по друг начин.“).

• Да се предлагат на детето игри с конструктори и демонстриране на действията – как да построи определена фигура или форма, съпроводено с различни въпроси за формата и големината на обектите.

• Организиране на игри, в които обектите се разделят по различни признаци (например: „Хайде да си отделим червените топки, а сега да си вземем всички сини коли, а сега само кубчетата“), като давате на детето обратна връзка и отново обяснявате какво трябва да направи, ако не е разбрало добре. Четене на подходящи кратки и разбираеми за детето приказки и поставяне на въпроси за историите и героите в тях.

• Организиране на разнообразна, привлекателна и безопасна среда, която стимулира и удовлетворява изследователските потребности на детето – различни нови обекти за изучаване (за наблюдение, слушане, пипане, пъхане, пресипване, вадене, т.е. за дейности с ръцете).

• Стимулиране на игра и действия с различни предмети и материали така, че детето да види промените в тях.

• Съвместно с детето разглеждане на книжки с картинки, съобразени с неговата възраст (с дебели страници и обемни изображения), и стимулиране разгръщането на страниците, посочване и кратко описание на героите, събитията и обстановката.

• Следване инициативата на детето по време на игра или на собствена изследователска практика.

• Насърчаване на доверие и сигурност у детето в опитите му да изследва и проучва средата, особено в случаите, когато има проблем и не може да го реши (не може да си задвижи новата играчка), демонстриране на успешен начин за извършване на действието и стимулиране към повтарянето му.

• Демонстриране на обич и внимание към детето.

• Осигуряване на необходимата среда и стимули за по-продължителни игри и съвместни занимания с детето.

• Когато детето прави нещо нередно, да му се обясни, че така не се прави, без заплахи за наказание или с герои от приказките (Баба Яга, Вълкът и др.).

• Да не се пропуска случай за похвала при опити за самостоятелност на детето.

• Да се осигури възможност детето да наблюдава извършваните от възрастните действия (например в домакинството), за да се подпомогне разбирането му за връзката между действията и целите, към които са насочени.

• Да се създадат условия за формиране на подходящи умения за разрешаване на конфликти и проблеми, които възникват при игра с други деца (например първо едното дете ще поиграе, после другото с играчката).

• Да се осигурят възможности за детето да общува с познати и приятели  на семейството.

• Да се поемат обещания и ангажименти пред детето, които ще бъдат изпълнени. При раздяла с детето да се подхожда позитивно и да се използват думи, които да намалят безпокойството му.

• Да се говори за всичко, което се случва по време на общуването с детето – независимо дали е свързано с грижите за него, или с игри и развлечения.

• Да се показва съпричастност и разбиране към детето (погалете, гушнете го), ако е разстроено и уплашено.

• Детето да се наблюдава отблизо и да му се предлага подкрепа, когато се движи, ако все още е нестабилно.

• Да се съдейства на детето, за да се научи да разбира и регулира емоциите си, като винаги е необходима адекватна реакция на потребностите му от утешение и успокояване.

• Да се прекарва достатъчно време в игра с детето и в близко общуване.

• Да се обсъждат последствията от дадено поведение, така че детето да се научи защо трябва да се спазват определени правила и да се правят компромиси.

• Разговори с детето за правила, за някои ограничения, но и за варианти за избор, даване на обяснения как те помагат на хората да се разбират.

• Да се използват както познати на детето думи, така и нови, като се обясняват достатъчно разбираемо за него.

• Да се задават колкото може повече и по-разнообразни въпроси, защото те стимулират детето да каже нещо като: „Искаш ли ябълка?“, „Да наредим ли кубчетата?“ и т. н. Ако има вероятност детето да не е разбрало, въпросът се поставя по друг начин, например: „Какво има тук в чинийката? Това какво е?“

• Да се поощрява детето да отговаря на въпросите, независимо че „приносът“ му към разговора може да бъде доста ограничен – само жестове или отделни думи и звукоподражания.

• Ако детето не може да отговори на въпроса, да му се помогне. Задават се подканващи въпроси като: „Какво ще купим в този магазин? Ще влезем и ще купим…какво?“

• Винаги когато детето казва нещо неясно, да се проявява търпение, за да се разбере какво точно иска да каже. Ако често има чувството, че не го разбират, детето губи желание да говори, обезкуражава се, а това не бива да се случва. Например то казва „гани“. Вие питате: „Гладен ли си?“ По реакцията му разбирате, че не е гладно, а виждате, че сочи към леглото: може би „гани“ значи „възглавница“? Необходимо е изясняването на всички подобни случаи, докато се стигне до детското значение!

• Да се казва на детето да извършва различни действия, като се използват прости и по-сложни изречения, например: „Донеси ми книжката“, „Хайде да облечем блузката“, „Сложи мечо на креватчето“ и т. н. С командата „Кажи ……“ детето се стимулира да повтори дума или фраза; но без да се настоява много, ако то не иска или не може да се справи.

• В общуването с детето често се налага да се изказват забрани – с „не“, „недей“, „не бива“, затова много деца започват да употребяват „не“ и „няма“ доста рано. Може да се преодолее възникналият конфликт в общуването, като се отклони вниманието на детето към нещо друго.

• Да се поощрява детето да повтаря заедно с възрастния стихчета, песнички или римувани игри, например: „Зайченцето бяло“, „Аз съм Сънчо“ и т. н.

• Детето да не остава пред включен телевизор повече от 10 – 15 мин.

• Да се посочват и назовават чувствата както на самото дете, така и тези на възрастен или на негови връстници.

• Да се осигурява спокойна, позитивна атмосфера на детето при възприемане на нови предмети, хора и смяна на средата.

ИЗПОЛЗВАНА ЛИТЕРАТУРА:

“Стандарти за развитие и учене в ранното детство: от раждането до три години”, София, 2015 г.