Стандарти за развитие и учене в ранното детство:от раждането до три години VII ЧАСТ (19-24 МЕСЕЦА)

Автор: Стефания Москова (клиничен психолог, логопед, специалист по ранно детско развитие)

ОСНОВНИ ОБЛАСТИ на развитие/19-24 месеца

1. Здраве, физическо и двигателно развитие

• Груби двигателни умения – Детето започва да бяга, може да променя посоката и скоростта на движението си. Качва се и слиза по стълби, придържайки се за опора. Свободно се навежда и се изправя. Прекрачва невисоки препятствия (15 см). Хвърля малка топка, като замахва с едната ръка над главата.

• Фини двигателни умения – Детето извършва поредица от действия с малки играчки (поставя кърпата за хранене на кукла, храни я, избърсва ѝ устата и др.). Драска с молив, като се ограничава в рамките на листа. Извършва разнообразни сложни движения и ги повтаря (например опитва да се съблича и разкопчава, строи кула от кубчета, може да сглобява пъзел с едри елементи).

• Сензорно-двигателни умения – Детето се движи в ограничено пространство, като успешно заобикаля предметите в него – например ходи около маса, без да се бута в нея. Координира добре движенията на очите и ръцете – например поднася лъжичката към устата си.

• Физическо развитие и активност – Детето увеличава теглото средно с 1000 – 1200 грама и ръста – с 5 – 6 см в рамките на периода. Играе навън с уреди за игра (пързалки, катерушки, колело и др.) с помощта на възрастен.

• Хранене – Детето дъвче добре, храни се самостоятелно, консумира храна на по-едри късчета. Изразява добре вкусовите си предпочитания и потребностите си от храна и течности. Постепенно регулира приема на храна, като нейното количество на закуска е по-малко от това на обяд. Приема по-малко кърма. Детето вече може да развие капачката на шише и да изпие съдържанието му.

• Поддържане на личното здраве и хигиена – детето проявява активност при извършването на утринния и вечерния тоалет – подпомага възрастния или понякога само̀. Мие ръцете, лицето и зъбите си, съблича дрехите и обувките си. Дава знак за физиологичните си нужди от време на време.

2. Социално развитие. Себепознание/19-24 месеца

• Ранна комуникация в семейството  – детето проявява инициатива за съвместни действия с възрастния – включва се в рутинни практики (приготвяне на храна, подреждане и почистване на дома).  Когато наблюдава действия на майката (на грижещия се), детето разбира нейните цели, намерения и това, дали постигнатият резултат е успешен или не. Възпроизвежда някои действия на майката, като ги съпоставя с нейните указания и имитира нейни отличителни начини на поведение. Ориентира се в предпочитанията на другите хора дори когато се различават от собствените му.

• Взаимодействие с връстници и други деца – детето по-продължително и избирателно взаимодейства с други деца (например при игра). Проявява загриженост и успокоява други деца – гали или целува друго дете, което е обидено или разстроено, помага на другите съобразно обстоятелствата и нуждите им – например когато нуждаещият е добронамерен, не може да се справи сам и др. Прави оценки на някои действия на другите. Детето може да се преструва в игри с други деца.

• Овладяване на правила и норми –  детето съобразява действията си с изискванията на възрастните. Опитва се да спазва някои прости правила и осъзнава нарушаването им (например реда си в игрови ситуации с други деца). Ориентира се в социалните норми на поведение, типични за по-широк кръг всекидневни ситуации и дейности.

• Познание за себе си. Себеоценяване. Развиване на самостоятелност – детето знае името си, а в някои случаи употребява лично местоимение, когато говори за себе си (например пред огледалото). Има обща представа за различните възрасти, както и за своята (назовава по-малко дете „бебе“). Иска всичко да върши сам. и отказва помощ от възрастен при изпълнение на някои действия. Казва или показва на възрастния какво му е интересно. Сравнява себе си и своите умения с тези на другите – на възрастните и на другите деца (прави някои общи оценки). Разпознава своите вещи и ги отделя от тези на другите.

3. Емоционално развитие/19-24 месеца

• Емоционален опит. Изразяване на чувства – Детето се радва, когато успее да изпълни някои нови действия само̀ и да постигне целта си. Изразява несъгласие и неудоволствие, когато нещо му се забранява. Реагира с плач, но и с гняв, ако го наранят или ако му вземат играчката.

• Познание за емоции – Детето разбира връзката между емоциите и действията на хората- например радост и задоволство при постигане на целта. Има обща представа за обективните причини за чувствата на човек в някои познати и типични ситуации. Започва да говори за важни преживявания и ги свързва с минали и бъдещи събития – употребява някои думи за свои физически състояниея и преживявания – например – спи-уморено, болка-тъжно, плаче и др.

• Емоционална регулация – Детето действа активно, за да избегне гнева на възрастния или на по-големи деца в ситуации на конфликт.

4. Учене, игра и активност/19-24 месеца

• Любопитство и интерес – Детето проявява любопитство и удивление към нови непознати обекти, активно ги проучва чрез действия. Показва по-устойчив интерес към съдържанието на художествени произведения – слуша многократно кратки приказки, разкази и др. Започва да задава прости въпроси (къде, какво, кой, как) към възрастния, като търси от него информация.

• Активно проучване на средата – Детето избира самостоятелно едно занимание или действие пред друго и се занимава кратко време. Предпочита някоя книжка поради интерес към съдържанието ѝ. Изследва отношенията между отделните обекти, като ги разполага в последователен ред – например строи кула от три различни по размер кубчета.

• Постоянство и адаптация на опита – Детето играе и се занимава с интересни неща по-продължително и съсредоточен. По-продължително взаимодействие с други деца (грова дейност).

• Игра и креативност – Детето изследва по-системно обектите от близката среда – проучва особеностите им и ги свързва с техните функции. Използва предметите по различен и необичаен начин. Подражава на действията и поведението на възрастните и го пресъздава в игрови ситуации, като по-сложна последователност от социални действия. Извършва игрови действия, като демонстрира поведение, характерно за изпълняваната игрова роля (храни куклата като “майка”).

 5. Познавателно развитие/19-24 месеца

• Внимание и памет. Разбиране на причинно-следствени връзки – Детето помни събития и хора за период от около 3 месеца. Разбира някои промени на обектите при познати действия и ситуации (например ябълката става на парченца, след като се нареже, сладоледъ се топи). Разбира някои особеноси на сезоните, като се ориентира по прости и лесно наблюдаеми промени в обектите от външната среда (например дърво, покрито със сняг – зима).

• Наивни теории за света. Знание за одушевеност-неодушевеност и физически закономерности – Задълбочава разбирането си за одушевените – неодушевените обекти. Детето разбира някои пространствени отношения междиу обекти като горе, долу; по инструкция поставя един обект на масата, посочва кое се намира горе и кое долу спрямо определен предмет.

• Познание за количество и числа – Детето установява отношения, свързани с подредбата на размер на малък брой обекти (например подрежда 2-3 обекта по големина). Започва да разбира поелементно съпоставяне на обекти (например три чашки – три чинийки). Използва думи и изрази при обозначаване на размер и количество (“слонът е много голям.”)

• Символни функции – Детето прави разлика между преструвка и реалност. Използва схематични жестове за означаване на действия (показва с ръчичка как багерът копае).

• Решаване на проблеми – Детето решава проблеми, като имитира по-сложни последователности от действия, наблюдавани преди време. Започва да решава проблеми по аналогия (например, след като веднъж е достигнало обект с пръчка, използва същото решение и при достигането до други обекти).

• Категории и класифициране – Детето използва една и съща дума, за да означи обекти от една категория (например “камион” за големи превозни средства). Разбира повече признаци, които могат да разделят обектите в различни категории (размер, големи и малки чаши и при инструкция подава голяма чаша, като пренебрегва малка). Започва да сортира обекти по два признака (форма и цвят). Ориентира се към формата, като по-важна характеристика в сравнение с цвета, размера и други свойства за определяне на обектите.

6. Езиково развитие/19-24 месеца

• В този период пасивният речник се обогатява с: нови съществителни, включително някои абстрактни, с глаголи, прилагателни, някои местоимения, числителни, наречия, частици.

• Детето разбира думи и изрази, които назовават лица, животни, играчки, части на тялото, облеклото, мебели, съдове, храни и напитки и други предмети от обкръжението.

• Детето разбира думи за действия и събития, свързани с всекидневието, включително глаголи, назоваващи човешки желание, потребности, чувства ( играя, обличам /се/, обувам /се/, отивам, гледам, слушам, обичам, мога, искам и др.

• Детето разбира думи, назоваващи свойства и признаци на обекти и действия (прилагателни, числителни, нарешия) като: голям, малък, хубав, лош, послишен, непослушен, бързо, бавно, много, малко и др.

• Детето разбира местоимения и местоименни наречия като: аз, мой, това, този, такъв, кой, какво, къде, колко и др.

• Детето разбира прости разширени изречения- съобщителни (Мама прави баница), въпросителни (Какво прави кучето?, Искаш и ябълка?), подбудителни (Не пипай радиото! Седни тук!). Разбира редица предложни изрази, означаващи местоположение (на масата, навън, вътре, в стаята и др.), разбира оценъчни изрази (Браво на Мони!).

• Активният речник достига до няколко десетки думи. Детето употребява нови думи, които назовават лица, животни, играчки, части на тялото, облекло, мебели, съдове, храни, напитки и др.

• Детето назовава някои характеристики на ситуации и събития, като повтаряемост, количество и др. (още, пак, едно, две, много, малко)

• Детето назовава отделни действия, събития, състояния (дай, виж, падна, вземе, пие, яде, спи).

• Появяват се първите комбинации от думи, но като готови изрази – “Ето го”, “Няма го”, “Дай ми”, “Баба Веси”.

• Детето участва активно в диалози с отглеждащите го лица.

СТРАТЕГИИ ЗА ЛИЦАТА, КОИТО СЕ ГРИЖАТ ЗА ДЕЦА

1. За да постигне добро физическо развитие и активност се препоръчва:

• Участие на детето няколко часа дневно в подвижни игри на открито.

• Осигуряване на детето на спокоен нощен и следобеден сън в тиха, проветрена стая.

• Детето да има завършен имунизационен статус, особено ако се предвижда то да посещава детско заведение.

• Продължаване на закалителните процедури.

• Да си играе и общува с детето, вместо да прекарва повече от времето пред телевизора.

2. За постигане на пълноценно и здравословно хранене се препоръчва:

• Да се осигури 5-кратно хранене на детето ( 4 основни хранения и допълнителна закуска след сутрешната – плод). Подходящо е в дневното меню да има от основните групи хранителни продукти. Използва се пълномаслено мляко, млечни продукти с ограничено съдържание на сол и без растителни мазнини, само прясна риба.

• Храната на детето да се приготвя чрез варне и задушаване, без запръжки и пикантни подправки.

• Да се разнообразява максимално седмичното меню.

• Да се предлагат достатъчно пресни плодове и челенчуци всекидневно. Да се ограничат солените и сладките храни. Ако детето е с добър апетит, не е необходимо да се злоупотребява с това и то да се прехранва.

• След като навърши 1,5 г., месото трябва да е на късчета, както и зеленчуците в ястията.

• Да се спазват режимът и интервалите на хранене – средно през 4 часа, като храненията трябва да са приблизително в едно и също време. Да не се дават сладки храни между храненията!

• Да се предлагат редовно на детето вода и течности, особено в горещи дни и при повишена физическа активност.

3. За поддържане на лично здраве и хигиена се препоръчва:

• Организиране на средата и стимулиране на детето да участва активно в сутрешния и вечерния тоалет.

• Да се изчаква само̀ да съблича и облича дрехите си, да събува и обува обувките.

• Да се научи само̀ да си мие ръцете, лицето, зъбите, когато е необходимо – с подкрепа на възрастните.

• Да се напомня и настоява на детето да измива ръцете си преди хранене, след прибиране от игра навън и след като е ползвало гърнето.

• Детето да се поощрява, когато се храни самостоятелно и чисто, да ползва салфетка.

• Гърнето да е на достъпно място и детето да се поощрява да го ползва самостоятелно.

• Да се насърчава детето само̀ да измива някои части на тялото си по време на къпане.

• Редовно да се изрязват ноктите на детето след къпане.

• Да се полага постоянна грижа за дрехите на детето – да са чисти и изгладени, да не липсват копчета, а обувките да са почистени.

4. За стимулиране потенциала на детето и за създаване на благоприятна среда за учене и развитие се препоръчва:

• Да се осигури на детето достатъчно време за игри, като се насърчават тези, които изискват бягане, скачане, катерене, пълзене, хвърляне, ловене и търкаляне на топка, каране на колело, особено когато те се случват на открито.

• Да се обогатява игровата среда на детето с играчки като: разноцветни кубчета в три размера (за подреждане едно върху друго); пирамидки с по-дребни елементи (ос с рингове с различна големина за нанизване); чашки или кухи кубчета (за поставяне едно в друго); играчки с отвори за поставяне на различни форми в тях. Те развиват по-координирани и точни действия на ръцете, съдействат за възприемане на основни характеристики на предметите като цвят, форма, големина, местоположение.

• На детето да се предоставят средства за рисуване – листове или книжки за драскане и оцветяване, моливи, пастели и флумастри, както и по-разнообразен конструктивен материал (освен кубчета) за развиване на сръчността и координирането на действията.

• Да се играе по-често заедно с детето на игри с кукли и играчки – мебели, съдове, кухненски принадлежности и пр., които стимулират извършване на по-точни действия на ръцете, както и двигателната му активност. Подходящо е да му се показва как може да се играе с играчките – отделни действия, последователни свързани действия и пр.

• Да се задават въпроси на детето за минали събития и най-вече за тези, в които то е участвало активно.

• Да се обясняват причинно-следствени събития, които детето все още не разбира (например как изглеждат обектите през различните сезони, на какво се дължат последствията от неговото поведение, защо не може да яде развалена ябълка и т.н.).

• При игри с конструктор да се обръща внимание на пространствените отношения между частите – коя част е отгоре, коя отдолу, какво да постави отгоре, за да построи същата кула като вашата. Рисуване заедно с детето на прости фигури и обръщане внимание на формата на обектите (например: „виж, това е кръгло и е топка.“, „а това е риба.“).

• Да се обясняват на детето разликите между одушевени същества и неодушевени обекти (например: „куклата не може да ходи сама, само хората и животните могат.“).

• Да се обръща внимание на детето върху думи за малки числа (1, 2, 3), например: На колко е години, колко играчки има пред него и т.н.

• Да се разговоря с детето кое е преструвка и кое реалност от игрите, на които играете.

• Да се обръща внимание на детето върху начините, които може да използва за решаване на проблеми от всекидневието (например, след като веднъж е решило подобен проблем, подсетете го, че може да реши и настоящия проблем по същия начин като предишния).

• Да се организира разнообразна, привлекателна и безопасна среда, която стимулира и удовлетворява изследователските потребности на детето – максимално разнообразни обекти за изучаване (за наблюдение, слушане, пипане, пъхане, пресипване, вадене, т.е. За дейности с ръцете).

• Да се четат или разказват приказки изразително и емоционално.

• Да се стимулира детето да прави избор в разнообразни ситуации, като му давате подходящи еталони, както и да изразява речево своите желания.

• Да се окуражава детето да разговаря с .бразните играчки (куклата, мечето и т. н.).

• Да се демонстрират начини на действие с предметите и тяхната смислово-функционална мотивация: „ще си измием ръцете със сапун, за да бъдат чисти“.

• Да се подкрепя с личен пример позитивното поведение на детето спрямо възрастните.

• Да се дават само такива обещания на детето, които могат да бъдат спазени.

• Да се постъпва честно с детето и последователно по отношение на изискванията към него.

• Да се прекарва достатъчно време в игра и общуване с детето, като се показв а съпричастност и разбиране към него. Да се създава доверие у детето и предразположение да споделя с близък човек случилото се през деня. Установяване на моменти за разговори насаме, например преди лягане или след вечеря.

• Да се създават условия за формиране на подходящи умения за разрешаване на конфликти и решаване на проблеми, които възникват при игра с други деца.

• Да се оказва помощ на детето да се научи да приема, разбира и регулира емоциите си, като е необходимо винаги да се реагира на потребностите му от утешение и успокояване.

• Да се обсъждат последствията от дадено поведение, така че детето да се научи защо трябва да се спазват определени правила и да се правят компромиси.

• Да се разговоря с детето за правилата, за някои ограничения, но и възможните варианти за избор и обяснение как те помагат на хората да се разбират.

• Осигуряване на възможности на детето да общува с познати и приятели на семейството, с други деца.

• Привличане вниманието на детето към нови лица, обекти и събития, като се на- зовават и описват техни признаци, местоположението им, връзките между тях, отношението им към детето и т. Н., например: „виж колко е хубаво това камионче!“, „кучето е болно, трябва да му дадем лекарство“; „кубчетата са в кутията под леглото“ и т. Н. Осъществяване на разговори за обектите и лицата, към които детето проявява интерес.

• Поощряване на детето да казва нови думи, колкото и неправилно да ги произнася. Не се имитират детските грешки, но не е подходящо и „наказващо“ или подигравателно отношението от близките възрастни, ако детето не е в състояние да „се поправи“.

• Задаване на много и разнообразни въпроси, като се използват различни въпросителни думи, например: „колко ръчички имаш?“, „кой спи в това креватче?“, „кученцето гладно ли е“? Не е подходящо „бомбардиране“ на детето с въпроси за няколко различни неща, защото така то се обърква. Изчаква се то да отговори на един въпрос и тогава се задава друг.

• Задаване на по-сложни команди и инструкции. Когато се забранява нещо, е подходящо да се използват по-дълги изречения, а не само „не“, или „недей“. По-добре командата или забраната да се придружава с мотивировка – защо трябва или не трябва да се прави нещо, например: „не скачай на леглото, защото може да паднеш и да се удариш.“ използвайте и непреки забрани, свързани с оценка като „добрите деца не плюят в чинията“.

• Поощряване на детето да участва в разговора с повече от една дума; повтаряне на репликите му, като се разширяват, например детето казва „яде“, а се добавя: „да, точно така, зайчето яде морков“.

• Някои родители говорят за себе си и за детето, като използват имена вместо местоимения: „сега мама ще нарисува едно коте“ вместо „сега (аз) ще нарисувам“ или „пепи иска ли ябълка?“ вместо „(ти) искаш ли ябълка“?. Тези форми са приемливи за възрастовия период, но е добре наред с тях да се използват и правилните изразни средства.

• Употребяване на формули от речевия етикет, които са важни за добрите отношения при общуването, и настояване детето също да започне да ги употребява редовно: „добър ден“, „довиждане“, „благодаря“, „моля“, „може ли“ и т. н.

• Четене или разказване на детето на римушки, кратки приказки или разказчета, състоящи се от няколко прости свързани изречения, като се повтарят, за да може детето да ги запомни. Поощряване на детето да повтаря заедно с възрастния на стихчета и песнички, но без порицание, ако (в момента) няма желание да го прави.

• Поощряване на детето да участва всекидневно в игри с връстници.

• Включване на детето в някои всекидневни домакински дейности, като му се дава възможност да извърши самостоятелно някои помощни действия (при събличане, миене, подреждане и др.).

• Окуражаване опитите на детето за независимост, като не му се налага друга воля в ситуации, в които то може да се справи заедно с предоставяне на възможност за избор.

• Стимулиране на детето да изпълнява определено действие или да играе дадена игра за по-дълго време.

• Да се използват описания на действията, които детето успява да извърши, като не се пропуска и възможността за похвала за тях. да се организират игри за назоваване както на различните обекти в действителността, така и на частите на тялото („покажи ми къде са очите, нослето, ръката и др.“ ).

• Да има определено място за вещите на детето, така че то да свикне да разпознава по-лесно своите сред тези на другите.

• Създаване на позитивна атмосфера в дома и детската група и предпазване на детето от негативни емоции.

ИЗПОЛЗВАНА ЛИТЕРАТУРА:

“Стандарти за развитие и учене в ранното детство: от раждането до три години”, София, 2015 г.