Стандарти за развитие и учене в ранното детство:от раждането до три години VIII ЧАСТ (25-30 МЕСЕЦА)

Автор: Стефания Москова (клиничен психолог, логопед, специалист по ранно детско развитие)

ОСНОВНИ ОБЛАСТИ на развитие/25-30 МЕСЕЦА

1. Здраве, физическо и двигателно развитие

• Груби двигателни умения – детето ходи по ограничена повърхност (например дъска, пейка и друти гимнастически уреди) със и без помощта на възрастен. Прекрачва невисоки препятствия (20 – 30 см). Катери се по катерушка и слиза с помощ. Скача на място едновременно с двата крака. Рита кръгли предмети. Хвърля малка топка с мах отгоре в определена посока. Хваща с две протегнати ръце голяма топка, хвърлена отблизо.

• Фини двигателни умения – детето рисува по подражание вертикални и хоризонтални прави. Държи молив между палеца, показалеца и средния пръст. Играе с пластилин, може да прави от него продълговата и овална форма. Опитва да се закопчава при обличане. Използва по-умело лъжица при хранене.

• Сензорно-двигателни умения – детето подобрява координацията и равновесието си – качва се и се плъзга по пързалки, люлее се и др. Усъвършенства координацията между очите и ръцете – например рисува, моделира, апликира и т.н

• Физическо развитие и активност – детето увеличава телесната си маса с 1000 грама и ръста – с 3,5 – 4 см за целия възрастов интервал. Пробиват всички млечни зъби – 20 бр. Участва в активни спортни игри с деца и възрастни – „влак“, гоненица, криеница и др.

• Хранене – детето консумира все повече храна, близка по вид до тази на възрастните. Проявява предпочитания към храни и неудоволствие при принудително хранене.

• Поддържане на личното здраве и хигиена – детето проявява самостоятелност при всекидневния тоалет – ползване на гърне/малка тоалетна, миене, обличане, подреждане на дрехите и др. Използва тоалетни принадлежности за почистване на лицето, носа, зъбите и ръцете си. Участва в елементарни битови дейности – прибира дрешките си, книжки, играчки, отпадъци, прибори за хранене и др. Обича да е чисто и спретнато.

2. Социално развитие. Себепознание/25-30 МЕСЕЦА

• Ранна комуникация в семейството  –детето развива по-осъзнати отношения на доверие и сътрудничество с възрастните, като разбира своята роля и поведение спрямо другите. Осъществява активно рeчево общуване с родителя (грижещия се).

• Взаимодействие с връстници и други деца – детето се увлича в игри с повече деца, разменя играчки с тях и участва в игри „науж“. Започва участие в съвместни символни игри (например влиза в роля на родител, чичо доктор, продавач и др.). Реагира негативно при раздяла с възрастен или дете, които му харесват.

• Овладяване на правила и норми –  детето оценява негативно нарушението на норми и правила и насърчава другите също да ги спазват (например хранене с мръсни ръце, чупене на играчки и др.).

• Познание за себе си. Себеоценяване. Развиване на самостоятелност – детето знае своето име и фамилията си, използва личното местоимение „аз“. Може да определи своя пол и пола на другите. Проявява интерес към външния си вид (оглежда се в огледалото, може да се реши). Знае ограниченията на своите физически възможности – кои действия са лесни и кои трудни за него. Държи на личните си вещи и понякога отказва да ги дава. Може да оцени някои свои действия. Започва да разбира различната перспектива на другите хора – участва в различни роли в игра „науж“ – представя се на мястото на някой друг. Противопоставя се на волята на възрастните (особено когато е изразена строго и повелително), често използва отрицание в речта си.

3. Емоционално развитие/25-30 МЕСЕЦА

• Емоционален опит. Изразяване на чувства – детето се радва при игра с деца, с които е формирало по-близка връзка, съчувства и им помага, ако са в нужда, споделя играчките си. Радва се, когато се съобразят с неговите предпочитания. Притеснява се, когато е в центъра на внимание на повече хора.

• Познание за емоции – детето разбира връзката между емоциите и удовлетворяването на някои желания и потребности на човека. Разбира и назовава някои позитивни емоции като радост, обич, удоволствие и др., а също и негативни като тъга, страх и др. Разбира и говори за причините за някои емоционални състояния (както на персонажи от приказките, така и в реалния свят), има по-точни очаквания за времетраенето им.

• Емоционална регулация – прави опити за избягване на ситуации, в които очаква негативен изход, а когато не може да се справи с тях, търси активно подкрепата на възрастния. Може да бъде убедено с думи да се откаже от нещо, което желае и което привлича вниманието му.

4. Учене, игра и активност/25-30 МЕСЕЦА

• Любопитство и интерес – детето проявява засилен интерес към играчките, устройството им и начините на действие с тях. Проявява интерес към подходяща за възрастта музика (мелодии, песни). Стреми се да установи причината и следствието на някакви действия (задава въпроси – „защо?“).

• Активно проучване на средата – детето се стреми да действа самостоятелно с достъпни предмети, да разрешава прости житейски ситуации по подражание на възрастния. Проявява инициатива за водене на разговор, като предлага интересуващи го и близки до опита му теми.

• Постоянство и адаптация на опита – детето настоятелно се опитва да завърши изпълнението на действие, включително и което го затруднява. Проявява настойчиво желание за избор в различни ситуации (дрехи – при обличане, играчки – при игра и др.).

• Игра и креативност – детето използва полифункционални предмети/предмети заместители. Опитва се да изобразява, като играе с изобразителен материал. Участва в игри и дейности, изискващи проява на въображение и творчество, особено с възрастен. Самостоятелно прави избор във всекидневни и игрови ситуации.

5. Познавателно развитие/25-30 МЕСЕЦА

• Внимание и памет. Разбиране на причинно-следствени връзки – детето по-лесно превключва вниманието си от един стимул на друг (например, докато си играе, се обръща към възрастен, който му говори, след което отново се завръща към първоначалната си дейност). Може да си играе с играчка за период около 10 – 15 минути. По-бързо запомня нови събития, песнички и стихчета и ги възпроизвежда правилно след време. Разбира някои промени на обекти от всекидневието (например солта се разтваря във вода, захарта прави храната сладка).

• Наивни теории за света. Знание за одушевеност-неодушевеност и физически закономерности – детето разбира физически промени и използва подходящи думи при описанието им („счупен“, „скъсан“ и т. н.). Започва да разбира, че одушевените обекти имат периоди на развитие (например: децата се раждат, порастват големи, кучето е станало голямо). Използва думи, за да означи пространствени отношения, които представят позиция (горе, долу, на).

• Познание за количество и числа – детето назовава правилно един обект с „едно“ и два обекта с „две“. Използва сравнителна степен (например по-голям брат). Започва да употребява думи за числа (например казва на колко е години).

• Символни функции – детето разпознава предмет по схематичната му рисунка. Разбира, когато друг човек играе игра и се преструва.

• Решаване на проблеми – детето решава проблеми, като използва пространствени отношения (например намира играчката, която е под масата). Решава повече проблеми по аналогия (например търси обект на място, където го е било скрило преди, достига обекти от средата със средства, които е използвало преди).

• Категории и класифициране – детето може да съпоставя обекти по два признака (например по форма и цвят, „тези си приличат, защото са топки и защото са червени“).  С помощта на възрастен успява да групира обекти, които си приличат по някои съществени ненаблюдаеми свойства. Разбира някои специфични свойства и функции на отделни категории (например кучето яде, а камионът не, всички котета обичат мляко). Може да изброи членовете на познати категории (например на семейството).

6. Езиково развитие/25-30 МЕСЕЦА

• В този период пасивният речник се обогатява с нови думи. Детето разбира думи и изрази, които назовават лица и обекти от близкото обкръжение, както и такива, с които не взаимодейства непосредствено – учител, шофьор, продавач, пожарникар, детска ясла/градина, блок, къща, улица, колело, динозавър и др.

• Детето разбира все повече думи и състояния, например: пиша, чета, рисувам, драскам, танцувам, карам (колело, кола), паркирам, излизам, връщам се, работя, радвам се и др.

• Детето разбира все повече думи, означаващи признаци и свойства като осъзнава връзката ежду противоположни по значение думи: красив-грозен, нов-страр, голям-малък и др.

• Разбира думи заместители: ме, ми, ние, ти, тебе, толкова, как, както и др.

• Рабира думи (съюзи), които служат за връзка между фрази или изречения: и, но, ами, че и др.

• Разбира предлози, означаващи отношения между предметите и лицата, например – на, до при, към, между и др.

• Детето разбира глаголи в някои минали времена и бъдещи времена (ще ходим на разходка; чашата падна); степени на сравнение на прилагателните; предложни фрази; по-сложни въпроси (Защо се обличаш?; Коя приказка обичаш?) с въпросителни думи.

• Разбира изрази, означаващи местоположение – на масата, в ъгъла, навън, вътре и др.

• Детето произнася нови думи и изрази, които назовават: лица, животни, различни обекти, места, институции и др.

• Детето използва изречения, състоящи се от две думи, като говори за това, което се случва в момента – “Искам сок”, “Мама пише”, “Баба спи” и др.

• Употребява изрази като: “студен сок”, “малка къща”, “голямо колело” и др.

• Говори за предстоящи събитя, но може да изпуска “ще”.

• Изразява волята си – пряко или непряко – “сипи сокче”, “искам шоколад” и др.

• Самоназовава се с “аз” и/или съответните форми на глагола – “аз гледам книжката”.

• Възможностите за вербално общуване нарастват – детето разбира и отговаря на по-сложни въпроси с въпросителни думи и въпросителни частици, задава въпроси с въпросителни думи (къде, кой, какво); разбира и изпълнява доста сложни инструкции и произнася някои подбудителни изказвания; самоназовава се с местоимения.

• Интересува се от написаното в детските книжки и иска да му четат.

СТРАТЕГИИ ЗА ЛИЦАТА, КОИТО СЕ ГРИЖАТ ЗА ДЕЦА/25-30 МЕСЕЦА

1. За да постигне добро физическо развитие и активност се препоръчва:

• Участие на детето по няколко часа на ден в игри и забавления на открито; спортуване заедно с близките възрастни през цялата година.

• Осигуряване на 10 часа нощен сън и два часа следобеден сън.

• Ограничаване гледането на телевизия до не повече от 1 час дневно.

• Провеждане на гимнастика и закаляване, изпълняване на физически упражнения заедно с детето.

2. За постигане на пълноценно и здравословно хранене се препоръчва:

• Осигуряване на детето на петкратно хранене, включващо закуска сутрин и около 10 ч. Плод.

• Храната на детето да се приготвя чрез варне и задушаване, без запръжки и пикантни подправки.

• Да се разнообразява максимално седмичното меню.

• Да се предлагат достатъчно пресни плодове и челенчуци всекидневно. Да се ограничат солените и сладките храни. Ако детето е с добър апетит, не е необходимо да се злоупотребява с това и то да се прехранва.

• Да не се дават сладки храни между храненията!

• Да се предлагат редовно на детето вода и течности, особено в горещи дни и при повишена физическа активност.

• Хранене на близките възрастни заедно с детето при всяка възможност, стимулиране на самостоятелно и чисто хранене. Поднасяне на храната в естетичен вид.

• Да не се дават на детето ядки и семки, има опасност от задушаване!

3. За поддържане на лично здраве и хигиена се препоръчва:

• Стимулиране на детето винаги да мие ръцете си преди хранене, след използване на гърнето и след игра, както и да мие зъбите си сутрин и вечер.

• Да се изчаква само̀ да си съблича и облича дрехите, да събува и обува обувките си.

• Да се стимулира да поддържа добрия вид, да реши само̀ косата си и др.

• Да не се допуска детето да лежи в леглото с дрехите, с които е играло навън.

• Стумилиране на детето само̀ да подрежда дрехите и обувките си.

• Да се осигурят на детето подходящи дрехи и обувки за игра и за спорт.

4. За стимулиране потенциала на детето и за създаване на благоприятна среда за учене и развитие се препоръчва:

• Участие на детето няколко часа на ден в подвижни игри на открито, които стимулират развитието на всички движения.

•  С помощ детето да се качва нагоре или да слиза надолу по стълби, а когато започне да се справя добре, насърчаване да извършва самостоятелно тези движеия, като използва опората на парапета.

• По възможност да се осигурят играчки, подходящи за развитието както на грубите движения (топки с различна големина, велосипед с три колела, шейна, детски гимнастически уреди и т.н.), така и на фините (книжки, кукли, возила/коли, камиони, плюшени, пластмасови, гумени животни, кубчета, строители, лесни пъзели, играчки мебели, кухненски принадлежности и пр.).

• Игра заедно с детето или наблюдаване на самостоятелната му игра и ако е необходимо, демонстриране на начини за игра с играчките – отделни действия, последователни свързани действия и пр.

• Осигуряване на материали (пластилин, цветни моливи, боички, изрязани и готови за лепене картинки, лепило и пр.) За развиване на изобразителните умения на детето, демонстриране на различни достъпни техники за експериментиране и изобразяване. Тези дейности са особено подходящи за усъвършенстване на движенията на ръцете и координацията им с очите.

• Разнообразяване на игровата среда с повече детски музикални инструменти (барабан, китара, пиано) за пълноценно развитие на слуха, зрението и движенията.

• Игри, в които се подреждат обекти, които си съответстват едно към едно (поставяне на един човек в един камион).

• Стимулиране на въпроси у детето за промяна на обекти от всекидневието, като му се отговаря при проявен интерес от негова страна. Даване на отговор на всички въпроси на детето. Поставяне на разнообразни разбираеми (но не само прости) въпроси и търпеливо изчакване на отговорите му.

• Насочване на вниманието на детето към това, по което обектите от средата си приличат. Насочване на вниманието на детето към пространствени отношения между повече обекти в средата (например: човекът е пред колата, която е зад къщата).

• Обясняване на специфични характеристики на живите същества като например, че те порастват с времето, раждат деца и т.н., докато неодушевените обекти не притежават тези характеристики.

• Да се поощряват първите опити на детето да преброява обекти.

• Насочване на вниманието на детето към членовете на отделни категории (например кои са членовете на семейството му).

• Организиране на разнообразна привлекателна и безопасна среда, която стимулира и удовлетворява изследователските потребности на детето – максимално разнообразни обекти за изучаване (за наблюдение, слушане, пипане, пъхане, пресипване, вадене, т.е. за дейности с ръцете).

• Предоставяне на възможност на детето за самостоятелно вземане на решение (например с какви играчки и с кого да играе, какви дрехи да облече и т.н.).

• Да се води разговор по темите, които детето предлага, като се разширява информацията му във връзка с кръга от неговите интереси.

• В подходящи моменти от всекидневието детето да слуша разнообразна музика и да се насърчава да танцува и пляска в такт, както и да се опитва да пее.

• Демонстриране на детето как да съпровожда играта (дейността) с думи, за да я осмисля и проектира, като описва и обяснява действията и събитията.

• Разговори с детето за лицата, обектите, местата и събитията, които са извън рам-ките на непосредственото му обкръжение, като се поощрява да употребява необходимите нови думи.

• Обсъждане на различни лица, включително самото дете, като се говори за това, кой какъв е, какво има и какво прави: „татко ходи на работа“, „чичо доктор има слушалка. Той преглежда болните деца“, „момчето има колело и обича да го кара“, „продавачката в магазина продава различни неща“, „това е любимата хра- на на котките“ и т. н.

• Да се прави описание на лица, обекти и събития, като се съпоставят и сравняват, например: „ваньо е по-голям от пепи“; „това е най-новата ми рокля“, „ябълката е зелена, а бананът е жълт“ и т.н. Разговори с детето за бъдещи събития, като се употребяват форми за бъдеще време, например: „сега ще се облечем и ще отидем до магазина“, “баба ще дойде и ще донесе баничка“, „какво ще сложиш в чантичката? Ще сложиш ли куклата?“. Поощряване детето също да употребява такива форми. Не се повтарят детските неправилни форми.

• Разговори с детето за минали събития и общи преживявания или за събития, които са се случили с него извън присъствието на разговарящия с него. Употреба на различни форми за минали времена и поощряване на детето също да ги употребява. Например: ако на въпроса „вчера ходихте ли на пързалката?“ детето отговори: „ходим на пързалката“, използвайте същия глагол, но в минало време: „а, значи ходихте на пързалката“.

• Разговор за събития, които са свързани помежду си, например: „отиваме да играем на двора, когато времето е хубаво“, „като се върне от работа, татко помага на мама да приготви вечерята“ и т.н. Разширяване на темите на разговор, като се включват герои от детски приказки, разказчета, стихчета, филмчета и т. н. Това обогатява речника на децата и ги стимулира да научават и употребяват нови думи.

• Поощряване на децата да употребяват правилните форми на думите. Помощ за преодоляване на погрешни форми като „две столове“ (вм. Два стола), много „съни“ (вм. Сънища), „мъжове“ (вм. Мъже), аз можа (вм. Аз мога); „бешах“ вм. „бях“ и т. н.

• Понякога децата и възрастните назовават себе си и другия с имената си вместо с „аз“ и „ти“, например: „мама ще сипе сокче на пепи“ вм. „(аз) ще ти сипя сокче“, „лелята да отвори вратата!“ вм. „отвори вратата!“. Този начин на говорене е приемлив за по-малките деца, но постепенно трябва да се преодолява. Да се стимулира детето да употребява лични местоимения.

• Детето да изразява волята си – даване на пример как може да прави това с различни езикови средства, без да се налага грубо; отклоняване на опитите му да постига целите си с неезикови средства – плач, крясъци, тропане с крака и т. н.

• Обясняване в каква ситуация какво трябва да се казва и прави, например когато влезем в кабинета на лекаря, трябва да поздравим, когато ни дават нещо – да ккажем „благодаря/мерси“.

• Подпомагане на детето да разбере, че другите хора имат различни желания и чувства, различни интереси, които са свързани с техните избори и действия.

• Показване на любов и загриженост към детето, като се реагира със съпричастност и разбиране, особено когато изпитва болка, страх, безпокойство.

• Изслушване внимателно на детето и поощряване у него на желанието да споделя с близките своята болка, безпокойство и това, което го вълнува.

• Внимателно отношение към състоянията на детето особено в случаите на промяна на обстановката, на условията; да се подготвя предварително за това, за да намалите безпокойството от новото и непознато място (например при постъпване в детска градина, при смяна от една група в друга) и др.

• Насърчаване опитите на детето за самостоятелни действия, като му се помага да поставя пред себе си възможни за реализация цели, без да се ограничава неговата инициатива.

• Насочване и стимулиране на детето сам. Да търси решения в много ситуации.

• Подкрепяне стремежа на детето да различава добро от лошо поведение – разговори за това, какво правят добрите и лошите деца/хора. Отбелязване на подходящото поведение и добрите постъпки на детето и поощряването му да ги повтаря в различни ситуации.

• Подпомагане на детето да разбере грешките, които е направило, без чувство за вина и налагане на наказания. Системност в изискванията към детето и стремеж към съгласуваност с останалите възрастни – в семейството или в детското заведение.

• Предразполагане на детето да открива позитивни и по-конструктивни начини за решаване на конфликтите, в които понякога може да влезе с другите деца.

• Даване на личен пример с поведение на респект, уважение и помощ към другите хора като добра практика на междуличностно общуване.

ИЗПОЛЗВАНА ЛИТЕРАТУРА:

“Стандарти за развитие и учене в ранното детство: от раждането до три години”, София, 2015 г.