Емоциите на първолака и как родителите да останат в кондиция?

Автор: Стефания Москова (клиничен психолог, логопед, специалист по ранно детско развитие)

Няма родители, които да не усещат притеснение от това, дали детето им е достатъчно готово за новата си социална роля – на ученик. Много често притесненията им са свързани предимно с образователния аспект на училището. По този начин обаче се пропуска психологическата подготовка и психическото здраве, което често има роля в неуспехите и трудната адаптация.

На децата в предучилищна/училищна възраст все още им е трудно да контролират добре емоциите си. И въпреки това лесно усещат тревожността у родителите си. Това може да им създаде погрешно впечатление за училището като цяло. Би било добре родителите да не се отдават на тревожни мисли, а да се съсредоточат върху щастливи моменти.

Децата имат нужда да им се осигури време и емоционална подкрепа – прегръдка, целувка, изслушване и подкрепа от мама и татко.

Постоянство и търпение

Когато едно дете тръгне на учлище, ежедневието му много се променя. Дори и да е посещавало подготвителна група (предучилищна), в 1-ви клас детето се сблъсква с дълъг списък от правила, които то трябва да запомни и да спазва. Децата в тази възраст са гъвкави и приспособими, но мобилизацията на способностите им за адаптация поглъщат голяма част от енергията им и това може да доведе до различни затруднения или емоционални ситуации.

Важен момент е търпението и постоянството от страна на родителите!

• Напомняйте на детето за успехите му.

• Бъдете уверени, че то ще се справи, и му го показвайте.

• Въведете част от правилата от училище – вкъщи: например, детето само да си връзва обувките, да прибира инструментите си за писане и рисуване на място и др.

• Имайте търпение! Всяко дете се развива различно. И все пак, ако имате колебание в поведението и емоционалното състояние на детето, следва да потърсите специалист. По този начин, съвместно с него и детето ще успеете да стигнете до разрешение на всеки проблем.

• Първи клас обикновено съвпада със седмата година на детето, когато то психологически се отеля от майката и бащата става много значим. Затова и ролята на бащата е от голямо значение. Важно е той да се включва активно в училищния живот, за да може детето да свикне с правилата и да ги приеме. В тази възраст връзката с бащата е много важна за намаляването на агресията за и мотивацията за учене.

Добра самооценка

Най-доброто, което могат да направят родителите за детето си, е да му помогнат да изгради добра и стабилна самооценка.

• Помогнете на детето си да се чувства ценено – играйте заедно, общувайте, четете или просто го слушайте. Покажете му, че ви интересува какво се случва с него в новата среда.

• Бъдете до детето, когато преживява неуспех, загуба, срам, поражения. За да добият вътрешна сила децата трябва да усещат, че са достатъчно силни, за да се справят с емоциите си. Говорете за това. Обяснявайте емоциите, които изпитва, ако то не може да ги разбере. Обяснявайте, че всяка емоция, която изпитва е важна за неговото развитие.

• Детето научава повече, когато се поощрява за постиженията, отколкото, когато се санкционира за неуспехите си.

• Вярвайте в детето си. По този начин му помагате да повярва в себе си.

• Оценявайте усилията на детето, не само резултата. Помогнете му да изгради кураж да прави грешки,да ги поправя и да продължава напред.

Обратна връзка

• Психологически изследвания показват, че можем силно да влияем върху самооценката на детето и върху поведението му, като му показваме, че забелязваме постиженията или неуспехите му. Този процес се нарича “обратна връзка”. Има различни видове обратна връзка, но ако искаме да помагаме на детето си, тя трябва да бъде:

• Позитивна: отбелязваме успехите, а не провалите.

• Конкретна: отбелязваме точно какъв успех е постигнало детето, а не даваме оценка за личността му. Например, казваме “Браво! Написал си цялото домашно съвсем сам!”, вместо “Браво! Ти си добро дете!”.

• Своевременна: дава се веднага след постижението, преди детето да е забравило за преживяването, за да му остане позитивния спомен.

• Развиваща: да отчита не само резултатите, а и положените усилия.

• Адекватна: да съответства на постижението. Да е реалистична, а не с преувеличение.

Общуване

Добрата връзка с децата се изгража в комуникацията. Способността на децата да разказват все още е слабо развита. Затова ги поощрявайте и подкрепяйте да разказват какво се е случило в училище. По този начин те разбират, че се вълнувате. Също така може да разберете ако има някакъв проблем.

Задавайте конкретни въпроси, които да примопнят деня през чувствата на децата. Например:

• Кое беше на-хубавото ти преживяване днес? А най-лошото?

• Какво те затрудни днес? Кое ти беше най-лесно? (така откриваме къде са силните и слабите страни на детето).

• Ако можеше да промениш нещо от днешния ден, кое би било то? Какво би искал да се повтори утре?

• С кого ти беше най-приятно? Имаше ли някой, с когото ти беше неприятно?

Безопасността

Започвайки училище, децата се опитват да стават все по-самостоятелни. Важно е да научите децата си на някои основни правила за безопасност.

Ето и някои основни неща, които детето трябва да знае:

• Трите си имена, имената на родителите си и домашния си адрес.

• Разликата между добра и лоша тайна. Добрата тайна е забавна, а лошата го кара да се чувства неприятно. Всяко нещо, което го кара да се чувства зле е редно да го сподели с родителите си. Покажете му, че в това няма нищо лошо и срамно.

• Навън трябва да не е само, да избягва непознати хора и да не им споделя лична информация. Ако някой непознат го заговори или пък хване, трябва да извика за помощ или ако е възможно да се свърже с родителите си.

Тук отново е много важна ролята на бащата. Той е символ на правилата, съвестта и ограниченията. Важно е да давате добър пример на децата си.

Относно домашните!

В първи клас все още е трудно на децата да си организират времето. Затова родителите следва да подпомагат този процес. Помагайте с домашните, но не ги подготвяйте вместо децата. Така никога няма да се научат сами. Не “научавайте” вместо детето, за да гарантирате високи оценки. Това е много грешна тактика. Детето остава с убеждението, че е неспособно да се справи само. И когато порасне и трябва само да се оправя с домашните си, изведнъж ще понижи успеха си, тъй като досега родителите са правили всичко.

Идеята на училищното образование е да подготви всяко дете за живота, да го научи, че има задължения, които трябва само да свърши.

От старанието и усилията, които полага, зависи успехът и реализацията му в бъдеще. Това е най-важният урок, който трябва да научи всяко дете!