Заместване на родителя

Автор: Стефания Москова (клиничен психолог, логопед, специалист по ранно детско развитие)

Често родители търсят моята помощ с проблеми от типа: „Какво да правя с детето си?“, „Детето ми е палаво, не мога да се оправя с него.“, „Детето ми проявява агресия в училище/детската градина.“, „Детето ми не ме слуша изобщо, отговаря ми, мисля, че не съм добър родител.“ , и други подобни. 

Едно дете винаги се разглежда в контекста на неговото семейство, то е отражение на онова, което се случва вътре. Много често родителите не разбират напълно това, или не искат да го разберат. Те смятат, че не са изцяло отговорни за поведението на детето си. Например, гневните изблици са толкова често срещани в детска възраст, че вече ги приемаме за нещо напълно нормално. Наричаме ги „кризи на детството“ или „кризи на юношеството“. Те обаче изобщо не са норма. Спонтанното дете, което е уравновесено и което има право да реагира естествено, не изпада в подобни кризи. За съжаление такива деца почти не се срещат днес. 

Светът, в който е живеем и без това е безкрайно объркан, а като добавим и сложността и притеснението от това да бъдеш родител, заедно със собствените, неразрешени травми и проблеми на родителите, да отгледаш дете, което е относително емоционално стабилно, може да се смята за огромно постижение.

Тук ще засегна една тема, която често се наблюдава в семейства с един родител, но не само. Това е темата за заместване на родителя или иначе казано, поставяне на детето в роля, която никак не му е по мярка, а и може да бъде доста травматична за него. 

• Заемането мястото на родителя или идентификацията с възрастния възниква, когато децата искат или се чувстват задължени емоционално да дават на родителите си. Това се случва, когато родителите търсят утеха или емоционална подкрепа от децата си. Например, когато баща търси обич от дъщеря си, с която тя да компенсира липсата на такава от съпругата. Или когато майка използва сина си, за запълни вътрешната си празнота, или пък иска от сина си да направи по-добър мъж, отколкото смята, че е /бил баща му. Родителите, които се разделят/развеждат често използват децата като съюзници в своите борби с другия родител. В резултат на това децата се чувстват задължени да бъдат емоционална подкрепа за родителите си. Това е изключиелно обременяващо и объркващо света на детето. В семейство, където възрастните имат неразрешени конфликти, децата обикновено поемат „ударите“ на силните емоции между тях. Затова и последиците са: непослушно дете; проблеми в у-ще/детска градина; не спазващо правила; хиперактивно; с проблеми в развитието на речта или социалните умения и др. Решението е да се уточнят първо разминаванията мжду партньорите, след това да се обърне внимание на детето. 

Децата са много сензитивни, изключително чувствителни, и могат да усетят и най-малката промяна в настроението и/или гласа на родителите си. И тъй като за едно дете е жизнено важно родителите му да са заедно и да се обичат, както помежду си, така и него, то ще на-прави всичко възможно, за да се запази целостта на семейството си. Дори и това да озна-чава да е палаво, непослушно, болнаво и изобщо други състояния, които карат родителите да се фокусират върху него и да оставят на заден план конфликтите помежду си. Вътрешната мотивация на детето е: „Държа ви толкова заети покрай мен и моето състояние, за да нямате възможност да мислите за раздяла“. 

• Друга причина за заемане мястото на родителя е липсата му/раздяла, смърт/ в семейството. Неясно е защо се очаква от децата да запълнят тази липса. В този случай балансът между даване и получаване е силно изкривен. На детето не му е оставен избор, освен да замести липсващия родител и трябва да дава, вместо да получава. Това нарушава редът в семейството. Често срещан модел в семейства с един родител. Това е много тежък товар за детето и то няма как да не се провали. Колкото и да иска да успее, колкото и усилия да полага, детето никога не може да се справи с емоционалния товар на възрастния или да запълни празнотата от липсващия родител. Детето започва да се чувства безсилно и ако това продължи дълго време, по-късно в живота може да доведе до депресия или други тревожни разстройства. Често подобни състояния водят до ситуация, в която после собствените му деца да заемат мястото на родителя. 

Когато родителите се разбират помежду си, децата процъфтяват. За съжаление, това се случва рядко. Повечето връзки имат нарушения. Когато родителите имат проблем и се карат, децата следват несъзнателния подтик да запълнят пукнатините в опит да помогнат на родителите си. Детето несъзнателно би искало да каже: „Аз съм само детето. Оставям вашите проблеми на вас. Вие сте възрастните и можете да се погрижите за себе си.“ И родителите трябва да разбират това!

Не е редно детето да се поставя в роля, която не е за него. То е просто дете, което открива света и не е подготвено да застава на мястото на който и да е! 

Важно е самотните родители да не позволяват на децата си да спят често с тях в едно легло. Ако това се случва, децата се чувстват принудени да компенсират липсата или празнотата, която родителят притежава. Децата автоматично и несъзнателно ще направят каквото могат, за да станат заместници на истински, зрели партньори. Най-лошото, което може да се случи е, че понякога самотните родители изгубват нуждата от реални връзки заради присъствието на децата, които заместват тези партньори. Най-добре е и за детето, и за родителя мястото да се остави свободно за възрастен партньор, вместо детето да бъде заместник.

Източници: Преис Т. Индира, 2021, Методът на семейни констелации