ЕМОЦИОНАЛНИ ОТНОШЕНИЯ В СЕМЕЙСТВОТО

Автор: Стефания Москова (клиничен психолог, логопед, специалист по ранно детско развитие)

Емоционалните отношения в едно семейство са от изключителна важност. В последните десетилетия ситуацията в България е следната: с напредването на технологиите, достигането бързо до голямо количество информация и възможността да се черпи чужд опит с пълни шепи, много често хората, отгледани в патриархални отношения, страдат от различни психични смущения, като например проявяват тревожно-депресивни симптоми. Това може да се дължи на емоционална зависимост от родителите, началник или зависимост от партньор.

Патриархалният модел проповядва подозрителност и избягване на различието, цени грижата за родата и семейството повече от индивидуалността. Едновременно с това “чуждият опит” се базира върху способността на хората да бъдат автономни, да носят отговорност за себе си, да вземат решения, да уважават различието. Това води до вътрешни противоречия. Членовете на семейството се оказват неспособни да се справят със стреса и да си дадат сигурност един на друг. (Михова, З. 2012)

Затова е важно да обръщаме внимание, когато едно семейство “страда”, когато има някакъв проблем, който се отразява на някой от членовете или на цялото семейство. Невинаги е възможно всичко да е хармонично, но нека да разгледаме някои признаци, които представят хармоничното семейство.

Признаци на хармонично семейство:

1. Всички членове си общуват помежду си, умеят да се изслушват един друг. В спор се отчита мнението на всеки член от семейството. Здравото семейство – това е мястото за проява на близост, любов, както и на отрицателни емоции.

2. Разделят се отговорностите и задълженията между всички членове.

3. Членовете на семейството се поддържат един друг, умеят да разпределят и изпълняват задълженията на друг член в случай на промяна на ситуацията (командировка, болест).

4. Всеки негов член вярва в себе си, има адекватна самооценка, доверява се на другите.

5. Всеки член на семейството се учи да уважава другите, техните различия във вкусовете; уважават се вкуса и избора на приятели, местопребиваването на подрастващия.

6. Членовете на семейството имат обща ценностна система, знаят своите си права.

7. Съществуват семейните традиции, децата знаят своите предци, своите корени.

8. Коалициите между членовете са динамични и изменчиви. Допуска се смяна на едни вътрешносемейни триъгълници с други без да възниква чувство на ревност или ненадеждност, което е жизнено необходимо за установяване на личностно-социални граници.

9. Цени се чувството за хумор, възпитава се позитивно отношение към живота.

10. Отделя се внимание на духовния живот.

11. Отделя се време за развлечения.

12. Поощрява се храненето заедно.

13. Поощрява се алтруизма (прави се каквото и да е безвъзмездно за друг човек или за училище).

14. Членовете на семейството създават условия за свое личностно развитие.

15. Членовете на семейството не се притесняват да се обърнат за помощ и поддръжка към специалисти в случай на криза или поява на проблем.

* Дисфункционално семейство – семейство, което не обезпечава личностното развитие на всеки от своите членове.

Дисхармоничните (дисфункционални) семейства са неустойчиви семейни системи, които се опитват да съхранят обичайните стереотипни взаимодействия между елементите в своите подсистеми и другите системи. В резултат на това се блокират потребностите на „слабия”  член на семейството (най-често – дете), и у него възниква някакво заболяване (нервно-психично разстройство, различни емоционални и поведенчески смущения). Той става „носител на симптома”, който позволява да се задържат старите усложнени взаимоотношения между членовете на семейството.