Кога е време за речева терапия при децата?

Автор: Стефания Москова (клиничен психолог, логопед, специалист по ранно детско развитие)

Човек расте, развива се и осъществява мечтите си чрез говора, комуникацията, любопитството. Чрез речта се свързваме с другите и опознаваме света. Няма по-мило нещо на света, по-вълнуващ момент от този, в който детето ни е казало първата си дума. Но има моменти в детското развитие, когато може да възникнат въпроси и притеснения у родителите.

Детски играчки за речева терапия, използвани за подобряване на комуникационните умения.

В основата на проблема за речевото развитие се включват два фактора – биологичен и социален. А както всички вече знаем, ключов фактор за развитието на детето въобще, е влиянието и отношението на родителите.

С пълното съзнание, че никой родител не би навредил на детето си, понякога прави някои грешни стъпки в отглеждането му. И се случва така, че е допринесъл за недостатъчно доброто развитие.

Ще се спра на няколко възможни причини за забавянето на речевото развитие.

• Една от тях е свръхзакрилата: в тази ситуация родителите /най-често майката/ разбират детето си без думи, което не винаги е лошо. В случая обаче говорим за невъзможност на детето да се изрази с думи, защото родителят говори вместо него. Например майката казва: “Искаш ли да си играеш с нещо?” и преди детето да е казало нещо – “Да ти дам топка, ти обичаш топки. Ето синята, обичаш сините…” и така до безброй отговори. В случая детето започва да свиква, че то няма собствени желания, не може да избира самостоятелно, родителите знаят по-добре от него какво точно иска, и задоволяват всяко желание /не винаги негово/, и в крайна сметка въпросите в един момент спират да възникват.

• Друга причина може да бъде тревожността на родителите. Тук става дума за притеснение, което родителите изпитват, да не се задави детето. Поради техните собствени страхове, храната, която се дава на детето е смляна, пасирана или предоставена на много малки парченца. До късна възраст такива деца не са гризали твърди плодове и зеленчуци. Така, детето пораства без да е развило мускулите на речевия апарат – не знае как се използват. Проговарянето при тези деца е бавно и трудно.

• Възрастните се налагат: Много често по-възрастните роднини /баби, дядовци/ се включват в обучението на децата, особено на по-малките. В стремежа си да помогнат могат да навредят. Например, бабата се опитваа да накара детето да повтаря разни думички или задачки. Ако на детето това не му харесва, то нарочно не изпълнява задачата. Не трябва да караме децата да правят нещо по принуда. Най-ефективният начин да се научат да говорят е чрез ролеви игри, чрез взаимодействие. Много по-лесно е да накараш едно дете да влезне в ролята на някой герой от приказка, защото ще му е интересно. По този начин то трябва да каже репликите и така общуването и научаването става много по-лесно.

• Чувството за малоценност на родителите: Много често собствените страхове и притеснения на родителите пречат на правилното развитие на детето им. Ако родителите имат ниско самочувствие, при всеки опит на детето да каже нещо, да изпее песен или да изпълни някаква задача, те стоят в готовност да поправят веднага грешката. Такива родители смятат, че способностите на децата им показват техните собствени. От това дали децата им се справят, означава колко добри родители са те. Това обаче пречи изключително много на развитието на децата като цяло. Децата започват да губят интерес, любопитството им намалява, не питат, не коментират толкова, и за всяко нещо изчакват реакцията на родителите.

Една основна причина за забавяне не само на речевото развитие, а на развитието въобще, е днешният модерен, технологичен свят. Много се е изписало по темата и все пак има прекалено много деца, на които не им се обръща достатъчно внимание, не им се отделя нужното време за семейна игра.

Децата в ранна възраст имат нужда да правят нещата заедно с родителите си. За правилното и навременно развитие е важно да отделяме време на всеки детски въпрос. Чрез въпросите децата опознават света. Любопитството ги движи напред. Играйте, четете приказки, влизайте в роли, гответе заедно, съдете цветя, поливайте градината. Всички тези обичайни неща предизвикват милион въпроси в детското съзнание. А всеки отговор, провокира още милион…

И все пак на тригодишна възраст детето би следвало да се отпуснало и да говори.

!! Признаци за проблеми в езиковото развитие могат да бъдат (около 3 години)!!

• ако детето говори неясно или само с отделни думи и не използва изречения;

• не разбира смисъла на простите изречения, с които вие му говорите, както и елементарни инструкции;

• не говори, докато играе;

• използва изречения, които се състоят от най-много три думи;

• не проявява никакво любопитство към картинки, предмети или нови непознати думи.