Стандарти за развитие и учене в ранното детство: от раждането до три години (I част)

Автор: Стефания Москова (клиничен психолог, логопед, специалист по ранно детско развитие)

Стандартите за развитие и учене в ранното детство са разработени за българската популация от експертен екип под ръководството на Института за изследване на населението и човека към БАН с подкрепата на УНИЦЕФ – България. Стандартите отразяват основните постижения в опита на детето в процеса на неговото физическо, познавателно, социално, емоционално и езиково развитие.

Основна цел на създадените стандарти за ранно детско развитие и учене е да се повиши качеството на грижата и да се осигури стимулираща среда за всички деца.

Стандартите за ранно детско развитие са надеждна основа за подобряване на здравната грижа за децата. Системното им прилагане ще повиши равнището на профилактична работа във всяка възраст, което ще повлияе позитивно върху здравословното състояние и физическото развитие на децата и като следствие на това ще съдейства за намаляване на детската заболеваемост и смъртност.

Стандартите, както и стратегиите за тяхната реализация, са научнообоснована рамка за усъвършенстване на педагогическата практика, за обогатяване на съдържанието ѝ и за поставянето на нови акценти в нея, за разработване на нови възпитателно-образователни модели и за по-пълноценното използване на ресурсите на детските заведения.

Стандартите са необходими за подобряване на родителските практики за отглеждане и възпитание на децата. Познанието за особеностите на детското развитие, отразено в стандартите и показателите, ще подпомогне родителите да развият своята педагогическа култура, знанията и уменията си, като ги мотивира:

• да участват съвместно с другите субекти от социално-педагогическата среда (специалистите в детските заведения, в здравните и социалните звена) в грижата и във възпитанието на детето;

• да общуват пълноценно и ефективно със своето дете за изграждане на доверие и привързаност чрез съпричастност и уважение към чувствата му и чрез насърчаване на неговата активност към проучване на действителността и към себепознание;

• да разберат уникалността и значимостта на тази възраст в рамките на целия човешки живот, с възможността за активна социализация на детето, както и за оптималното овладяване на базисни умения, които са предпоставки за неговия успех;

• да формират реалистични очаквания към постиженията на детето, съобразени с неговата възраст и инидивидуални особености и потребности.

Стандартите не са средство за оценка и измерване на уменията на индивидуалното дете. Те са определени като ориентири, чиято сила и смисъл е в насочване на усилията на родителите и грижещите се към постигането им в края на всеки зададен възрастов интервал.

Необходимостта от нови стандарти се обуславя и от развитието на психологическата наука с нови обяснителни модели в научната интерпретация на процесите и механизмите на психическото развитие.

Прилагането на стандартите за ранно детско развитие в цялостната система, осигуряваща грижата за децата в нашата страна, е особено важно в контекста на актуалните негативни демографски процеси и тенденциите им на развитие.

Като отразяват основните постижения в развитието на детето, стандартите са отнесени към определен възрастов интервал, за да бъдат действащ ориентир за родителите и хората, полагащи грижи за децата.

Стандартите са приети като общи ориентири, като се отчита широкият диапазон на индивидуални различия в детското развитие. всяко дете е уникално – индивидуалните особености се проявяват в изграждането на собствен опит и следването на свой път, в който се осъществяват различните промени.

Ранното детство е критичен период за овладяване на различни знания и представи за света. Детето притежава много силни механизми за учене и са налице най-добри възможности за създаване на множество невронни връзки.

В разработването на стандартите се отчита обстоятелството, че малките деца учат активно още от раждането – чрез своите собствени действия, но и чрез имитацията и подражанието на действията на другите субекти в различни игри и реални ситуации. Детето е активен „откривател” на закономерностите в обективната реалност, установявайки взаимовръзки между обектите и явленията. Това активно изследване на физическия и социалния свят се осъществява най-ефективно в игрите, където децата проявяват най-непосредствено своята избирателност и емоционалното си отношение към информацията, постъпваща от различни източници. Те не приемат пасивно дори целенасочено предаваните знания и опит, а ги осмислят през своите наивни разбирания и представи, които са в процес на постоянно разширяване, обогатяване, както и реорганизиране и систематизиране.

Пластичността и динамиката на мозъчното развитие са най-големи тъкмо в рамките на изследвания възрастов период. През първите месеци от живота на новороденото, с увеличаване количеството и комплексността на невронните връзки се осъществява засилена функционална и структурна активност в мозъка. Развитието на церебралния кортекс преминава през т. нар. Сензитивни периоди, в които той е по-пластичен и се повлиява от въздействието на различни фактори от средата.

ОСНОВНИ ОБЛАСТИ НА РАЗВИТИЕ

1. Здраве, физическо и двигателно развитие

Здравето е състояние на пълно физическо, психично и социално благополучие, а не само отсъствие на заболяване или на увреждания.

Здравето на детето, неговото физическо и психомоторно развитие се влияят от редица фактори – социални, икономически, които определят начина на живот и хранене, състояние на околната среда, ефективност на системата на здравеопазването и др.

Влияние върху доброто физическо състояние на детето оказват добрата родителската грижа, предпазването му от вредните въздействия на околната среда и превенцията на травми чрез спазване на безопасни практики в неговото всекидневие.

Физическото, както и двигателното развитие повлияват значително другите ас-пекти на развитието – познавателно, социално, емоционално – и същевременно се повлияват от него. При анализ на развитието на движенията се откроява една цен-трална теза, а именно – за тясната взаимосвързаност на моториката и умствената активност.

Двигателното развитие в ранна възраст е свързано с развитието на тялото и крайниците, подчинено на определени, генетично заложени закономерности, чието проявление се опосредства от контекста и условията на отглеждане на детето.

При представяне на двигателното развитие могат да се обособят три основни структурни компонента:

• Груби двигателни умения. Отнасят се до движенията, извършвани от по-го-лемите мускулни групи. Те включват умения, свързани с поддържане и балансиране на тялото, осъществяване и координиране на движения, в които се ангажират крайниците и трупът, като ходене, бягане, скачане, прескачане на препятствия, лазене, катерене, търкаляне, хвърляне и пр. В системата от показатели за развитие на грубата моторика могат да се обособят няколко основни акцента, свързани както с поддържане на определена поза (поддържане в устойчиво положение и насочване на главата към проучване на интересни източници на информация, поддържане на тялото в седнало и изправено положение), така и с придвижване в пространството посредством пълзене или ходене.

• Фини двигателни умения. Те са съвкупност от двигателни умения, които съдействат за успешно изпълняване на точни и с малка амплитуда движения и действия с китката, пръстите и дланта на ръката. Те имат отношение към координацията на по-малките мускулни групи, често определяни с понятието „сръчност“. Фината моторика се разглежда и като съвкупност от координираните действия на нервната, мускулната и костната система, често в съчетание със зрителната система.

• Сензорно-двигателни умения. Те представляват сложен комплекс от функционални взаимовръзки между сетивата – зрение, слух, обоняние, вкус, осезание, от една страна, и движенията, от друга, което е основа за активното овладяване на света от детето. Развитието на анализаторите се разглежда и паралелно с усъвършенстването на двигателните умения в контекста на прогресивно подобряващите се възможности на детето за по-диференцирано изследване на особеностите на заобикалящия свят.

Храненето е един от най-важните външни фактори от средата на отглеждане на детето, които оказват влияние върху растежа и неговото развитие. Пълноценното и здравословно хранене осигурява нормалното физическо развитие, но е и предпоставка за развитието във всички други основни области. Доказана е връзката между недохранването и нарушенията в интелектуалното развитие. Важна предпоставка за добро физическо развитие и здраве е създаването на умения и навици за балансирано и здравословно хранене. Тук се отчита водещата роля на родителските практики в определянето на ритъма на хранене, в избора на хранителни продукти, на количеството храни, осигуряващи необходимите хранителни вещества за растежа и развитието на детето.

Поддържане на личното здраве и хигиена. Това е съществен компонент на развитието през ранното детство и има изключително важно значение за доброто физическо, психично и емоционално състояние на детето от ранна възраст и за профилактика на болестите. Този компонент се отнася основно до поддържане хигиената на средата, в която се отглежда детето, редовнит разходки на открито, закаляването, хигиената на съдовете и приборите за хранене, правилното съхранение на хранителните продукти и готовите храни, хигиената на облеклото, личната хигиена, поддържането на здравето на домашни любимци и др. Важен момент е постепенното насочване на детето към самостоятелно поддържане на всекидневните изисквания за хигиена, хранене и сън. Съществена роля за гарантиране на доброто здраве на децата са задължителни имунизации, включени в националния имунизационен календар на детето.

2. Социално развитие. Себепознание

Успешното социално развитие през ранното детство благоприятства всички аспекти на развитието на детето през целия му по-нататъшен живот.

Дефицитите в процеса на изграждане на социалните умения в детството могат да доведат до сериозни проблеми със социалната адаптация и в някои случаи до психопатология на по-късен етап, което е предпоставка за препятстване на ученето на децата и за по-ниските им академични постижения в училище (Caprara et al. 2000).

Най-ранните взаимоотношения на детето се разглеждат като едни от най-важните в живота  му, тъй като поставят основата на изграждането на модел на социално поведение и общуване, регулиращ бъдещите му взаимоотноешения. Обикновено отношенията на детето с хората, които го отглеждат са важен фактор за неговото емоционално и социално развитие. Привързаността, която детето изгражда с майката или обгрижващия, е една от първите връзки, които то осъществява с друго човешко същество. Развиването на тази връзка започва още от раждането, а нейното качество е от съществено значение за целия по-нататъшен живот на детето.

Децата, които са надеждно привързани, са по-непринудени при общуване с възрастни и други деца, по-отзивчиви с близките  и с непознати лица, по-любознателни и по-добре справящи се със стрес.

Социалното развитие включва:

• Взаимодействие и общуване в семейството – формиране на привързаност с родителите/грижещите се. Благополучието на малкото дете зависи от грижите и подкрепящата среда, която възрастните му осигуряват.

• Взаимодействие в социална среда (извън семейството) – общуване и развиване на отношения с други деца. Способността за формиране и поддържане на социални взаимоотношения с възрастни и връстници е в основата на социалното развитие в най-ранна възраст.

• Взаимодействие с връстници – отношенията на децата с връстниците играят важна роля в техния живот. Чрез тях децата формират способността да разбират потребностите, мислите и чувствата на другите, предоставят помощ и подкрепа.

• Овладяване на социален опит – морални и нравствени норми, правила на поведение. Чрез всекидневните контакти с възрастните детето овладява различни социални норми и модели на отношения към света. Към края на втората година децата започват да усвояват норми и да развиват съзнание за нравственост.

  
  

3. Емоционално развитие

Емоционалното развитие на детето е динамичен процес на формиране на емоционално значение на предметите и явленията от действителността чрез съотнасянето им към собствените му потребности и желания, както и изграждане на устойчиви отношения и чувства към хората от социалното обкръжение, с които то взаимодейства.

Детето формира емоционално отношение към света, приписва различна стойност на предметите, проявява избирателност към тях.

Детето трябва да расте с чувството, че е обичано. То има нужда от непосредствения емоционален израз на родителското отношение към него. Често се подценява значението на общуването, на изразяването на чувствата от страна на родителите. Тесният емоционален и телесен контакт усилват привързаността между майката и детето и създават поведение на сигурност и доверие в другите.

4. Учене, игра и активност

Ранното детство е особено важен период, през който възниква потребността от опознаване на околния свят, на обектите и явленията в него и започва първоначалното овладяване на родовите човешки особености и средства за познание и общуване.

Ученето е процес, чрез който се усвояват знания, умения и навици, и в който се формират и способности, нагласи, емоционални отношения, определящи начина на възприемане на света.

Подражанието е един от основните способи за учене през ранното детство. Същевременно у детето, което подражава на възрастните, възниква потребност от самостоятелно поведение, основана на откриването и осъзнаването на себе си и другите.

Играта през ранните възрастови периоди е особено значима дейност, способ, среда, стимулираща прояви на активност. Нейната образователна стойност се изразява във възможността детето да овладява и усъвършенства различни стратегии за учене, да развива и обогатява опита си, да практикува уменията си. Играта спомага изключително много в развиването на символната функция на познанието – детето се учи да замества едни предмети с други, които имат сходство с тях, и да им придава ново значение, да приема роля  на друг човек. По този начин се развиват въображението, способността за отделяне от конкретната ситуация и моделиране на нова действителност.

5. Познавателно развитие

Познавателното развитие засяга процесите, чрез които се придобива информация от средата, и е тясно свързано с развитието на детския мозък, характеризиращо се с динамично фирмиране на невронни връзки и с голяма пластичност.

Едно от най-фундаменталните постижения на децата в хода на познавателното развитие, е способността да се установяват причинно-следствени отношения и да достига до причинни обяснения за явленията в реалността.

Областта на познавателното развитие се състои от: внимание и памет, разбиране за причинно-следствените връзки, наивни теории за света (знание за физическите обекти, за формата и другите им свойства, знание за одушевеност-неодушевеност, знание за числата), физическите закономерности (разбиране, че обектите продължават да съществуват дори след като изчезнат от полезрението им и др.), символни функции, решаване на проблеми, категория и класифициране.

6. Езиково развитие

Овладяването на езика протича с особена интензивност в първите няколко години от живота на детето. От раждането си до 36-месечна възраст то усвоява забележително количество думи (средно 600 – 800) и основните граматически правила на поне един език.

Чрез езика детето непрекъснато разширява контактите си с околната среда, получава знания и умения в различни области. Езикът подпомага за съзряването на детската личност и социалното ѝ вграждане, затова е важно детското езиково развитие да протича без отклонения.

Едновременно с езиковото развитие се развиват и детските умения за общуване.

ИЗПОЛЗВАНА ЛИТЕРАТУРА:“Стандарти за развитие и учене в ранното детство: от раждането до три години”, София, 2015 г.