Стандарти за развитие и учене в ранното детство:от раждането до три години/III ЧАСТ (4-6 МЕСЕЦА)

Автор: Стефания Москова (клиничен психолог, логопед, специалист по ранно детско развитие)

ОСНОВНИ ОБЛАСТИ на развитие

1. Здраве, физическо и двигателно развитие/4-6 МЕСЕЦА

Здравето е състояние на пълно физическо, психично и социално благополиучие, а не само отсъствие на заболяване или на увреждания.

По-надолу ще разгледаме какви умения има или би следвало да има детето в определена възраст.

• Груби двигателни умения – детето стабилизира опората на краката си, стои изправено на тях, придържано под мишниците; така може да извършва движения, подобни на пристъпване и подскачане; обръща се от гръб по корем и обратно, опитва се да пълзи (някои деца не се научават да пълзят в тази възраст); повдига главата си, легнало по гръб и хваща краката си; рита свободно с тях.

• Фини двигателни умения – детето посяга и хваща играчка в обсега на ръцете; хваща подадена играчка и я задържа с две ръце между пръстите и дланта; прехвърля играчка от едната ръка в другата.

• Сензорно-двигателни умения – детето се заглежда по-продължително в ярки предмети и по-често ги фокусира; докосва, взема и слага в устата си различни предмети.

• Физическо развитие и активност – детето увеличава телесната си маса средно с 1800 грама, а ръста си – с около 6 см за възрастовия период; детето бодърства по-продължително (няколко пъти в денонощието по 1,5 – 2 часа) и има добра двигателна активност – например рита, маха с ръце и др.; показва повишена двигателна активност, като движенията на ръцете са по-целенасочени и координирани.

• Хранене – захранването на детето (с включване на храни, различни от кърмата и млеката за кърмачета) може да стане не по-рано от навършване на 4 месеца и не по-късно от навършване на 6 месеца.

• Поддържане на личното здраве и хигиена – детето проявява повишена двигателна активност (движи крака, ръце, наблюдава наоколо ) по време на бодърстване и при закалителни процедури (разходки, гимнастика, въздушни бани).

2. Социално развитие. Себепознание/4-6 МЕСЕЦА

• Ранна комуникация в семейството  – детето започва да формира привързаност към майката (грижещия се):

• Спира да плаче, когато я види или чуе гласа ѝ, протяга ръце, за да бъде взето;

• Търси близост с майката (грижещия се) и понякога плаче, ако тя напусне стаята.

Участва все по-активно във взаимодействието и „диалога“ с майката, в които се постига по-добър синхрон и съгласуваност между тях; следи действията на майката (грижещия се) и осъществява размяна на погледи с нея, „отговаря“ със съответен емоционален израз, със звуци и движения в съответствие с нейните емоции, действия и реч, насочени към него; детето се насочва към интересни предмети, които майката му подава и поставя в зрителното поле.

3. Емоционално развитие/4-6 МЕСЕЦА

• Емоционален опит. Изразяване на чувства – детето отговаря избирателно със съответна емоционална реакция на различни редмети и ситуации и при общуването с хора – както близки, така и непознати:

• Усмихва се, когато вижда познати лица;

• Смее се с глас в отговор на закачки и занимания с близък възрастен – люлеене, пляскане с ръчички и др.;

• Изразява недоволство с плач и рита с крака при дискомфорт;

• Изпитва страх и безпокойство при среща с непознати хора и предмети в непозната страна;

• Изразява учудване и изненада, когато се случи нещо неочаквано и странно.

• Познание за емоции – детето разграничава и реагира по различен начин на израза на радост, тъга и гняв от страна на майката (грижещия се); може да различава звукови сигнали за позитивните и негативните емоционални състояния.

• Емоционална регулация – При слабо безпокойство детето демонстрира начални форми на самоуспокояване (например игра с крайниците, косата и др.).; при по-силно безпокойство, страх и раздразнение детето сигнализира с плач своето състояние и търси успокоение от майката (протяга ръце към нея, не се успокоява с подадена играчка).

4. Учене, игра и активност/4-6 МЕСЕЦА

• Любопитство и интерес – Детето показва интерес към:

• предмети чрез докосване, опипване, извършване на действия с тях;

• разнообразни звукови източници (заслушва се, стои по-дълго време неподвижно или пък става по-активно, когато чуе музика с ритъм и др.);

• близки или познати лица.

• Активно проучване на средата – Детето се насочва самостоятелно към играчки в близкото пространство, като посяга с ръка и ги взема, поставя ги в устата си, рита ги; търси контакт с познати възрастни или деца – брат, сестра (например усмихва се, обръща глава към тях, вокализира, протяга ръце).

• Постоянство и адаптация на опита – Детето съсредоточава погледа си върху интересен предмет за кратко време; внимателно следи с поглед движение на предмет или човек; проявява настойчивост и стремеж за достигане на предмет/играчка, която е в полезрението му; повтаря многократно движения или действия, за да получи очакван резултат (рита дрънкалка над креватчето, или я пуска на пода).

• Игра и креативност – Предпоставки за креативно поведение:

• детето изследва предмети и играчки, като ги опипва, удря, поклаща, за да издадат звук, поставя ги в устата си;

• подражава на емоционален израз – весела или тъжна мимика на близкия човек.

5. Познавателно развитие/4-6 МЕСЕЦА

• Внимание и памет. Разбиране на причинно-следствени връзки – Детето може да се  ъсредоточи върху интересна играчка за по-продължително време (до 5 минути); при последователно показване на обект ту вляво, ту вдясно се обръща по посока на очакваната му поява; помни и разпознава обекти, играчки по водещи признаци, както и някои недалечни минали събития; започва да разбира, че някои негови действия предизвикват определен резултат (например дърпа или рита играчка, за да я задвижи; плаче, за да повика възрастен); Разбира прости физически закономерности (например, очаква, че обектът ще се скрие, когато минава зад преграда; ще се премести, ако бъде ударен от друг, движещ се предмет); долавя нови разлики между одушевени и неодушевени обекти (например заглежда се по-често и по-дълго в движение на човек, отколкото в движение на механична играчка).

6. Езиково развитие/4-6 МЕСЕЦА

• Детето различава речеви интонации. Улавя по интонацията настроението на говорещия – реагира с усмивка на дружелюбни интонации и отговаря с хленчене или плач на груби интонации.

• Поставя се началото на използване на говорния апарат, но все още продуцираните звуци са недиференцирани. Проява на ранни форми на лепет.

СТРАТЕГИИ ЗА ЛИЦАТА, КОИТО СЕ ГРИЖАТ ЗА ДЕЦА/4-6 МЕСЕЦА

1. За да постигне добро физическо развитие и активност се препоръчва:

• Всекидневна разходка навън поне за два часа.

• Детето да не се оставя продължително време седнало в ръцете на грижещия се или подпряно с възглавници, тъй като гръбначният му стълб не е достатъчно укрепнал и то бързо се уморява.

• Редовно провеждане на масаж и гимнастика.

• Закалителни процедури – въздушни бани, частични водни обтривания и частични слънчеви бани; детето да не се облича с много дрехи.

2. За постигане на пълноценно и здравословно хранене се препоръчва:

• Времето на въвеждане на захранващи храни да се определя за всяко дете индивидуално от обгрижващия лекар в зависимост от неговото развитие и здравен статус, но започва не по-рано от навършване на 4 месеца и не по-късно от навършване на 6 месеца.

• Да се въведе пюре от зеленчуци, плодове; в храната да се включи варен жълтък, месно и рибно пюре, а по-късно от седмия месец – може да се добави пюре от бобови храни (лющен боб и леща), макарони.

• Използваните при захранването зърнени каши първоначално да не съдържат глутен и да са обогатени с желязо поради риска от железен дефицит.

• Въвеждането на глутенсъдържаща каша да е около 6-ия месец, за да се намали рискът от диабет тип 1. То се предшества от захранване със зърнени каши без глутен.

• Едно млечно хранене се заменя с един вид нова храна за 5 – 7 дни. Количеството на захранващите храни се увеличава постепенно. До края на периода две млечни хранения се заместват със захранващи храни, като продължава кърмене при поискване или 3-4 пъти хранене с мляко за кърмачета. До навършване на 6-месечна възраст режимът на хранене включва 6 хранения, през 7-ия месец храненето става 5-кратно (5 пъти дневно).

• При захранването детето да се наблюдава за прояви на непоносимост (обриви, повръщане, диария). Да не се избързва със захранването, ако детето е с хранителна алергия.

• С включването на захранващите храни е подходящо детето да приема храната с лъжичка.

• Да се стимулира активно отношение към храненето, което ще улесни прехода към самостоятелно хранене, като не се допуска приемане на определеното количество храна против желанието на детето (ако плаче, обръща глава, плюе храната). Това може да доведе до формиране на устойчиво негативно отношение към храненето.

• Когато започне захранването на детето, да се дава преварена неподсладена вода между храненията, като се учи да пие от чашка със специална приставка.

• Шишетата и бибероните да се изваряват след всяко хранене.

• Да се избягва използването на биберон залъгалка.

• Храненето да е в приятна обстановка.

3. За да се предпази детето от различни опасности, се препоръчва:

• Винаги да се проверява температурата на водата преди къпане, както и това детето да не остава само̀ на плота за подсушаване. Подходящо е да се използва само предназначена за бебета козметика.

• Обезопасяване на пространството около детето – без остри ръбове и предмети, открити контакти и др.

• Съобразяване с възрастовите характеристики при избора на играчки (например да не съдържат дребни частици).

• Да не се оставят в близост до детето найлонови торбички, балони и дребни пред-мети, които то може да постави върху главата си или да погълне.

• Детето да не остава в близост до шнурове, контакти и нагревателни уреди.

• При разходка с количка навън детето да се фиксира с предпазните колани, като количката не остава без наблюдение дори ако детето спи.

• Детето да не остава без наблюдение с шише мляко или плодов сок дори ако го държи само̀.

• Избор на сравнително къси маршрути при пътуване с кола, а ако това е невъз-можно, поставяне на детето в преносимо малко легло или в специален стол за кола (на задната седалка, обърнат обратно на движението).

4. За поддържане на лично здраве и хигиена се препоръчва:

• Осигуряване на постоянна вентилация и температура на въздуха в стаята около 21 – 22 градуса и добра хигиена на жилището чрез всекидневно влажно почистване на повърхностите и пода.

• Миене на ръцете на детето преди хранене и всекидневна хигиенна баня преди сън.

• Въвеждане на малък ритуал преди нощния сън – баня, масаж, спокойни игри, песничка, музикална играчка с нежна мелодия и пр.

• Смяна на памперса преди всяко хранене.

• Облеклото на детето да е достатъчно свободно, за да не позволява претопляне и. ограничаване на движенията му.

• По времето, когато никнат зъбките на детето, може да се използват специални за целта гелове.

• Да не се поставя и включва телевизор в стаята на детето.

4. За стимулиране потенциала на детето и за създаване на благоприятна среда за учене и развитие се препоръчва:

• Осигуряване на удобно място и широко пространство на детето, за да усъвършенства своите движения.

• Поставяне на бебето на гръб и по корем, докато започне сам. да се обръща и да заема едната и другата позиция.

• Стимулиране и помагане на детето да се обръща по корем чрез едновременно държане на единия крак и срещуположната ръка и повдигане на ръката нагоре до главата му.

• Стимулиране на детето да пълзи, като се постави да легне по корем и с длан се подпрат стъпалата му, а краката му са свити в коленете и тазобедрените стави. Пред него се поставя играчка в ярки цветове, за да се привлече вниманието му, и се изчака сам. да се опита да пропълзи към нея. Добре е да се знае, че не всички деца се научават да пълзят.

• Детето да се премества на различни места в стаята, в дома, градината, парка и пр., за да се стимулира зрителното възприятие и координацията между зрител- ния, двигателния и слуховия анализатор.

• Да се привлича вниманието на детето към играчки, издаващи приятен звук, като се стимулира интересът му и опитите да се протяга и хваща с ръка.

• Детето да се поставя по корем (в тази поза е по-лесно то да контролира движени-ята си), като в пространството около него се разполагат играчки, леки и удобниза хващане с двете ръце (с кръгла, овална и пр. форма), за да посяга към тях, даги придърпва към себе си и да ги хваща.

• Да се подава играчка на детето за стимулиране протягането на ръцете му към пред-мет и хващането. Ако то по някаква причина не реагира, с играчката се докосват пръстите на ръката му, а след 2 – 3 неуспешни опита може да се постави в дланта му или да се приближи дотолкова, че сам. да може да я хване без никакво усилие.

• На детето да се предоставят барабанче или малки гумени топки, по които да удря с ръце.

• Да се стимулира интересът на детето към всичко, което го заобикаля — предме-ти, хора, животни и пр.

• Игра с разнообразни играчки, но не много на брой, желателно от една категория: например животни (птичка, риба, куче), дрънкалки, музикални играчки и т.н. Добавяйте нови и интересни играчки, предмети от бита с различни цветове, форми и материали (като се съобразявате с техниките за безопасност).

• Организиране на игри, които са подходящи за възрастта на детето, например „Боц“, игра на криеница „Къде е бебето“, „Хей ръчички, хей ги две“ и т.н.

• Разказване на кратки приказки и разкази, рецитиране на стихчета и пеене на песнички.

• Насочване вниманието на детето към прости причинно-следствени закономер-ности от всекидневието, например „Виж, играчката падна“.

• Окуражаване на детето от майката (грижещия се) с похвални думи и позитивно емоционално отношение, особено в присъствие на непознати възрастни, което му създава чувство за сигурност.

• Да се осигурят възможности за общуване на детето с познати и заслужаващидоверие възрастни.

• Детето да се успокоява с позитивно поведение и думи, ако проявява безпокойство дори и при кратка раздяла с майката (грижещият се).

• Във взаимодействието с детето е необходимо да има редуване, синхрон и повто-ряемост – реакцията или отговорът на майката (грижещия се) да следва движе-нията, изразите и вокализациите му, а след това отново да се изчаква неговата реакция, и т.н.

• Активно поддържане на общуването, като майката (грижещият се) застава лицев лице срещу детето и му говори с нежна интонация, бавно и отчетливо.

• Детето да се предразполага с игра и закачки към позитивни емоции — радост, смях, да гука, да прави повече движения.

• При всекидневните грижи за детето, например при преобличане, майката (грижещият се) да придружава действията си с говор и обяснения.

• Майката (грижещият се) да отговаря на звуците, които детето произнася (лепет), с кратки думи, подобни на детските срички, и да включва детето в „разговор“ – сякаш детските безсмислени звуци и срички значат нещо и са „реплики“ в диалога с него.

ИЗПОЛЗВАНА ЛИТЕРАТУРА:

“Стандарти за развитие и учене в ранното детство: от раждането до три години”, София, 2015 г.